Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Кой ключ?

Пазачът с усилие вдигна връзката към очите си и показа малък бронзов на цвят ключ.

Хакер Джак внимателно го огледа.

— Не ме лъжеш, нали?

Пазачът кимна с глава отрицателно.

— Добре. — И хакерът рязко стегна гаротата отново.

Линдберг бясно се загърчи, впил ръце във врата си; краката му се пързаляха по пода. Хакер Джак с усилие задържаше извиващото се тяло и го дърпаше назад. В тишината отекна шуртене на течност.

Барксдейл се вцепени от ужас и изненада.

— Не! — прошепна той.

Хакер Джак безмилостно затягаше хватката си с разкривено от усилие лице. Линдберг се беше обърнал към отворената врата на килията. Гледаше вътре с разширени умоляващи очи и уста, пълна с кръв.

— Това не е редно — каза по-силно Барксдейл.

Очите на пазача се извъртяха нагоре, зловещо бели в кървавите си орбити.

— Не! — изкрещя Барксдейл и без да съзнава какво прави, скочи напред, взе палката и силно удари Хакер Джак по слепоочието.

С глух удар дървото срещна костта, палката изхвръкна от ръцете на Барксдейл и падна на земята. За един ужасен миг Хакер Джак успя да задържи стегната гаротата, после се свлече на земята. Линдберг падна върху него с разперени ръце и спазматично гърчещи се пръсти.

Барксдейл коленичи до пазача и внимателно го обърна настрани. Гаротата така дълбоко се беше впила във врата му, че не помръдна дори след като той падна. Беше хлъзгава от кръвта и това правеше трудно разхлабването й. Барксдейл успя да я измъкне, разкопча яката на пазача и докосна челото му.

— Хайде, стари приятелю — промърмори той и леко го разтърси. — Хайде, ще се оправиш.

Внезапно усети силен удар и в гръбнака му избухна болка, сякаш го беше уцелила мина. Той падна встрани с вик. Хакер Джак се изправяше, леко залитайки. После се огледа. Барксдейл проследи погледа му, но докато разбере какви са намеренията му, хакерът вече беше открил полицейската палка. Спусна се към нея, изблъсквайки ръката на Фред. После отново се изправи, този път по-бързо. Погледна към пазача, видя връзката ключове и посегна към тях.

Барксдейл пропълзя назад. Доловил движението му, Хакер Джак отново се обърна към него. Опипа слепоочието си и примигна от болка. Барксдейл видя как кокалчетата на ръката му побеляха, когато стисна палката.

— Копеле! — изсъска хакерът, пристъпвайки към шефа на Информационни технологии.

Докато бронираната кола и ескортиращият я седан пътуваха по отклонението към Утопияленд, насрещното движение бавно се усилваше. Огромни камиони и високи хладилни микробуси профучаваха покрай тях, оставили огромните си товари в бездънните недра на парка. Наред с тях се движеха и множество микробуси и коли — персоналът на Утопия от първа смяна се прибираше. Лицата на пътниците бяха щастливи и необезпокоявани, докато се връщаха към северните предградия на Вегас или близкото селце Креозот.

Когато завиха за последен път и масивната задна стена на Утопия се изправи пред тях, шофьорът погледна часовника си — 16:12. Точно навреме за парите.

Той бръкна в специалното отделение и извади радиостанция. Следейки с едно око пътя, а с другото клавишите, набра необходимия код и вдигна предавателя до устните си.

— Първи фактор, тук е Кендимен, чуваш ли ме?

После дръпна пръста си от предавателния бутон и заслуша. След миг променен глас с металически нюанс прозвуча през пукота.

— Чувам те, Кендимен. Виждаш ли ни.

— Точно зад парка сме.

— Отлично. — Звукът беше още слаб, но скоро щеше да се засили. — Осъществи контакт. Ще се срещнем на сборния пункт.

— Край. — Мъжът остави радиостанцията встрани. За миг хвърли поглед върху списъка с инструкции, залепен под таблото. После натисна бутона на слушалките си. — Утопия, тук е бронирана кола Девет Ехо Браво, край.

В ушите му прозвуча съвсем различен глас.

— Утопия слуша.

— Пред входа сме, чакаме разрешение за влизане.

— Девет Ехо Браво, изчакайте.

Слушалките замлъкнаха и шофьорът намали скоростта. Втора смяна беше започнала работа и притокът на коли беше намалял. Отпред, след будката на пазачите, пътят се разширяваше в безкраен океан от асфалт. Служебните коли на Утопия стояха от едната страна в дълги редици. От другата имаше разнообразен асортимент от камиони и други обслужващи превозни средства. Далеч встрани беше паркиран микробус без прозорци, кафяв на светлината на безжалостното слънце. „Дресьори на екзотични птици от Лас Вегас“ беше изписано върху едната му страна с декоративни букви. Сякаш за реклама огромен мишелов беше кацнал с разтворени криле и изпънат врат на покрива му и от време на време клъвваше по нещо.