Линкольн Чайлд - Утопияленд

Гриф кимна, после се обърна и бързо тръгна към редицата телефони.

Сега Том Роуз приближаваше към Алоко. Вървеше бавно, лицето му беше бледо. Яката на ризата му беше потъмняла от пот.

Алоко мрачно кимна за поздрав.

Шефът на Инфраструктури го погледна безизразно.

— Имаш ли представа как е могло да се случи това?

Роуз прехапа устни.

— В момента инспекторите на атракцията и инженерите го проучват — каза той и млъкна. Алоко изчака да продължи. — Още не са сигурни какво е станало, но няма нищо общо с устройствата за температурен контрол, както мислехме. Изглежда е свързано със системите за обезопасяване.

— За обезопасяване?

Роуз кимна. Изглеждаше сякаш всеки момент ще избухне в плач.

— Знаеш, че хидравличната задържаща система на Станция Омега се включва след тридесет метра свободно падане, нали? Тя е свръхобезопасена, защото падането се контролира от инжектор. — Сега Роуз говореше по-бързо, сякаш искаше по-скоро да приключи с неприятните новини.

— Виждал съм техническите й характеристики. Продължавай.

— Изглежда нормалното й функциониране е било обърнато. Контролиращата система не се е включила в края на падането, както е проектирана, а в началото, точно когато инжекторът се е опитвал да „пусне“ асансьора.

— И?

— В този случай съществува налягането, което бута асансьора надолу, но възниква задържащо обратно налягане… Този сблъсък е генерирал огромно количество топлина.

— Колко? — Веднага щом зададе въпроса, Алоко съжали.

Роуз също изглеждаше нещастен.

— Моите инженери прецениха, че е била около 500 градуса по Целзий. И тя е проникнала… проникнала е… — Той внезапно млъкна.

— В асансьорната кабина — довърши Алоко вместо него.

Настъпи кратка злокобна тишина.

— Но как е могло да се случи? — попита Алоко.

Устните на Том Роуз потръпнаха.

— Проектирахме атракцията така, че да бъде напълно обезопасена. Три пъти повече, отколкото изискваха оригиналните й характеристики.

— И?

— Не разбираш ли? Главната ни грижа беше сигурността. Проектирахме я така, че да бъде възможно най-безопасна. Но не бяхме помислили за чужда намеса.

Внезапно Алоко разбра какво Роуз не искаше да каже направо. Самата безопасност на атракцията беше използвана срещу нея. Ужасяваща ирония!

— Как би могло да се направи подобно нещо? — попита той.

— Ако някой е знаел какво точно да направи, му е било относително лесно. Да постави пет-шест ключа в обратна позиция и да смени жиците на контролния панел. Работа за минута, може би две. Но сензорът за сигурност е трябвало да бъде изключен. Това вече е било свързано с проникване в компютрите и е много по-сложно. Изисква се високо ниво на достъп и какво ли не. Направено е било от разстояние.

Алоко стисна зъби. Представяше си Джон Доу, който прелиства откраднатите инженерни схеми и обмисля коя атракция най-лесно може да бъде обърната срещу себе си. Сети се за неизвестния човек в костюм на пилот, когото разпоредителката беше забелязала да се отдалечава от Станция Омега точно преди ужасяващото падане. Спомни си и какво му беше казал Пул за хакера, как стоял в Концентратора и пишел на клавиатурата, докато се приближавали към него. Сякаш трябвало да довърши нещо важно, преди… Смътно осъзна, че Том Роуз му задава някакъв въпрос.

— Моля? — попита той.

Сега вече Роуз наистина плачеше.

— Кой? — попита той шепнешком. — Кой би направил подобно нещо и защо?

Алоко не можеше да понесе умолителния израз на лицето му и отново се обърна.

Джон Доу беше отговорен за това! Мамка му!

— Приятелю — тихо каза Алоко, — днес в парка има много лоши хора.

Когато се обърна, Роуз си беше тръгнал.

Алоко въздъхна, примигна и изтри чело с ръка. Докато Сара не се появеше, той отговаряше за текущите операции. Поне за пети път преговори наум инструкциите за аварийно произшествие. Едва беше започнал с Охрана, Инфраструктура и Обслужване. Трябваше да се погрижи и за Медицинския център и за Аварии.

Но това означаваше да иде пак в Станция Омега. Вече беше ходил там и никак не му се искаше да се връща.

Той въздъхна, извади ароматизирания гланц и намаза устните си. Огледа се бавно, сякаш се опитваше да поеме част от измамното спокойствие на Космодрума край себе си. После премина изходния коридор на Станция Омега и отново влезе в ада.

Коридорът миришеше на печено месо. Огромна пластмасова палатка беше набързо издигната около шахтата на асансьора. Когато обезопасяващите механизми най-после са били изключени, атракцията, позната под името Станция Омега, се беше стоварила на земята и бе отворила вратите си. Беше благодарен за палатката. Тук музиката се чуваше по-слабо и от това също му ставаше малко по-леко. Неволно си спомни първия миг, когато беше видял отворените врати на асансьора и неговия товар, безжалостно изложен на показ — река от стърчащи крайници, гротескни на фона на опърлени ризи, панталони и обувки…