Линкольн Чайлд - Утопияленд

Но тази отлично проведена операция вече с нищо не можеше да помогне на жертвите от Станция Омега.

— Искам три обходни патрула от по шест души — каза той на старши охранителя. — Къде е командният пост?

— На входа до „Полет към Луната“.

— Добре. Нека патрулите поддържат радиовръзка с него на десет минути. Да обикалят Космодрума, докато операцията не приключи. — Той се огледа. — Видял ли е някой нещо необичайно преди инцидента?

Охранителят поклати глава.

— Една от разпоредителките на стартовата площадка видяла служител, когото не познава. Толкова.

Алоко се замисли.

— Не го е познала?

— Сторило й се странно да види член на екипа в униформа на пилот на совалка да напуска площадката.

— Как е името й?

— Пайпър, сър. Тя е още отзад… с другите.

Алоко помисли за миг.

— Искам цивилни екипи да се разпръснат из останалата част от Калисто и в другите светове. Малки групи, без да се набиват на очи, по две във всеки свят. И в Атлантида.

— И в другите светове ли, сър? — Охранителят изглеждаше изненадан. — Какво да търсят?

— Да си отварят очите. Ще ми докладват лично след половин час, после ще помислим.

По пътя до „Полет към Луната“ Алоко погледна часовника си. Беше 16:09. Господи, възможно ли беше да е дошъл тук само преди седем минути? Имаше чувството, че е остарял поне с година.

Когато пристигна първоначално на мястото на инцидента, тичайки по служебното стълбище, изходната зона на Станция Омега, която за щастие не се виждаше от Космодрума, представляваше хаос от трескава дейност: отчаяни спасители, плачещи или вцепенени от ужас разпоредители. Но тогава беше различно — все още мислеха, че могат да спасят някого. Сега, само след седем минути, атмосферата напълно се беше променила. Сякаш мрачен, призрачен покров беше паднал над Космодрума.

Като изключим проклетата музика.

Малка група се беше събрала до набързо сформирания преден команден пост. Докато се приближаваше, Алоко видя представителите от Обслужване, Операции, Човешки ресурси. Всички се бяха скупчили тук, далеч от сцената на инцидента, като дами без кавалери на студентски купон. По еднакво бледите им лица беше изписано едно и също изражение на недоумение. Когато Сара дойдеше тук, щеше да…

Той осъзна, че беше забравил за Сара и Холоогледалата и за миг го прониза тревога за нея. Но тя изчезна, когато няколко телефона върху едно от преносимите бюра зазвъняха едновременно и Малкълм Гриф, шефът на Обслужване, го дръпна за ръкава.

— Да? — попита Алоко, обръщайки се към него.

— Получих доклада за отцепването на района — надвика мъжът звъненето на телефоните.

— Казвай.

— Очевидно версията за учебна тревога се приема. Няма никакви съобщения за паника или скандали.

— Добре. — Докато слушаше, очите на Алоко непрекъснато шареха. Наблюдаваше как охранителите се обаждат по телефоните, как техник развива голяма макара с фиброоптичен кабел, как старши охранителят инструктира първия обходен патрул.

— С помощта на Операции насочваме посетителите към другите светове. Забавихме пропускането навътре при порталите, за да ускорим разпръсването на свидетелите и да намалим възможността от възникване на слухове.

— Да, да. — Разпръсване на свидетели, възникване на слухове. Шефът на Обслужване си служеше повече с вътрешен жаргон, отколкото със социологическа терминология, но въпреки това Алоко усети, че не му казва всичко. Погледна го в очите. — Какво друго?

Мъжът се поколеба.

— Внедрихме някои от хората сред напускащите Космодрума посетители. За да преценят настроението и да чуят какво се говори.

— Продължавай.

— Един от нашите дочул разговор между двама посетители. Очевидно някаква туристка се озовала в близост до служебните зони, търсейки тоалетна. Успяла да надзърне в изходния коридор на Станция Омега, преди да отцепим района.

— Да надзърне?

— Ами да. Но от това, което чул нашият човек, е видяла доста неща.

„Исусе Христе, точно това ни трябва!“

— Имаш ли описание на свидетелката?

Гриф поклати глава.

— Има ли други подобни доклади?

— Не, само този.

Очите на Алоко отново зашариха. Видя Том Роуз, шефа на Инфраструктури, който излизаше от служебния вход на Космодрума.

— Да се надяваме, че слухът няма да се разпространи. Хората непрекъснато чуват такива неща — ако имаме късмет, някой ще замаже историята със собствена версия. Но нека хората ти продължават да се смесват с посетителите и да си държат ушите отворени. Искам да разбера, ако тази история се чуе и на друго място.