Линкольн Чайлд - Утопияленд

После стисна по-здраво перилото. Виж какво стана последния път , беше казала на Алоко. Бяха се държали агресивно и това им струваше един мъртъв охранител и много ранени посетители. И решението беше нейно. Може би Джон Доу беше казал истината, когато й обясни, че иска тя да му предаде диска, за да бъде сигурен, че няма да има повече клопки. Може би. Но това нямаше значение. Защото след случилото се на „Галактическо пътешествие“ това беше нейна отговорност. Нейна и на никой друг.

Сара изправи рамене, вирна брадичка и решително изкачи стълбите, после отвори вратата.

Зад нея имаше голямо помещение, пищно обзаведено в стила от епохата на крал Едуард. Текстилни тапети покриваха стените, огромни алени спирали от индийски тъкани се спускаха от тавана. Украсени газени лампи с кристални стъкла се издигаха между маслени картини в позлатени рамки, обливайки залата с топла, мека светлина. Подът представляваше мозайка от разноцветен паркет, нареден в сложен спираловиден лабиринт. Това беше чакалнята на Холоогледалата. Обикновено тя беше пълна с нетърпеливи бърборещи посетители, очакващи костюмираните разпоредители да пропуснат следващата група в залата. Сега беше тиха и празна. Огромни мрачни сенки падаха върху пода. Ъглите бяха погълнати от мрака.

Сара пристъпи в помещението и остави вратата към Холографския център тихо да се затвори зад нея. Чуваше съскането на газените лампи, тиктакането на старинните часовници по стените на преддверието. През затворените двойни врати отляво смътно се дочуваха шумовете от парка — смях, откъслеци от песен. Отдясно — където входът към огледалния лабиринт зееше като огромна уста — цареше мъртва тишина. Някъде там чакаше Джон Доу.

Тя знаеше, че трябва да тръгне нататък, да влезе с делова походка, да обяви присъствието си. И все пак нещо в дебнещата тишина надделяваше над решимостта й, парализираше волята й. През целия си живот Сара никога не си беше позволявала да се уплаши от нещо или от някого. Но сега, сама в зловещото преддверие, усещаше в устата си металния вкус на страха.

Пое дълбоко дъх, после втори път и тихо пристъпи към отворената врата, здраво стиснала радиостанцията в едната си ръка. Беше я взела без да мисли, но сега тя й се струваше единствената връзка с живота.

Стига си отлагала! Тя пресече прага и влезе в залата.

Вътре беше сумрачно, но не тъмно. Светлината от газените лампи в преддверието проникваше тук и коридорът напред беше леко осветен. Стените бяха покрити с огромни огледала в рамки от черно дърво. Докато вървеше, Сара наблюдаваше как отраженията й от двете страни я придружават.

Знаеше, че първата част от залата се състои изцяло от огледала. Но скритите зад тях камери сканираха образа й и го изпращаха до компютрите в Холографския център, за да го обработят и да изпратят резултата на холографските предаватели, за да го прожектират в другите части на Залата. Сензорите на тавана щяха да отбележат накъде върви, за да насочат новите холограми натам, дори щяха ги заредят в реално време, когато се приближи до тях. Тя отново се зачуди защо Джон Доу беше избрал точно нея за предаването на диска.

Докато вървеше напред, видя срещу себе си отражението си: коридорът явно рязко завиваше, така че сигурно гледаше към огледало, което препречваше пътя й. Тя се приближи, погледна го и то отвърна на погледа й. Жена с радиостанция в ръка и стиснати устни. Вдигна ръка и двойницата послушно повтори жеста й. Притисна пръсти до твърдото студено стъкло.

Огледалното й изображение беше неясно. Огледалата в Залата бяха умишлено замъглени, за да приличат повече на холограмите и илюзията да се подсили. Отпускайки ръка, Сара се обърна и тръгна по следващия коридор. Отраженията отново я последваха. Радиостанцията в ръката й тихо изпращя, после отново замлъкна.

Коридорът рязко премина в малка шестоъгълна стая. Навсякъде около нея други Сара Боутрайт я гледаха. Тя се замисли, опитвайки се да си спомни разположението на Залата. Сети се, че три от шестте стени са огледала, едната беше коридорът, от който току-що беше дошла, а останалите две също бяха коридори, прикрити от холограми.

Вгледа се по-внимателно в заобикалящите я отражения. Всички те държаха радиостанции, отпуснали ръце до бежовите си костюми. Тя вдигна ръце и три от изображенията направиха същото. Това означаваше, че другите две са холограми. Можеше да мине през тях и да тръгне по един от двата коридора. Но по кой?