Линкольн Чайлд - Утопияленд

Тя се приближи, загледана в него, докато не го фокусира.

Беше Андрю Уорн.

Тя се завъртя. Андрю? Тук?

Нямаше време да мисли, а само да действа. Трябваше да е тук сама. Ако Уорн беше в залата, сигурно имаше причина — сериозна причина. Той трябваше да се намира някъде между нея и изхода. Тъй като Джон Доу беше навътре в лабиринта, щеше да мине още време, преди някой от сървърите да му покаже холограма на Уорн.

Тя бързо се върна до последното разклонение и зави натам, откъдето беше дошла. Някъде пред нея се чу шум от приближаващи стъпки.

— Сара? — чу гласа на Уорн — напрегнат, нетърпелив шепот. — Сара?

За миг гласът му отслабна, после отново се чу, този път по-силно.

— Сара, къде си?

— Тук — прошепна тя в отговор.

Точно пред У-образното разклонение се появи фигура и този път не беше нито холограма, нито огледално отражение. Беше Андрю Уорн с разхлабена превръзка на челото и явна тревога в погледа. Той също я видя. За миг се намръщи, сякаш се опитваше да разбере дали е реалност, или илюзия. Тя пристъпи към него и лицето му веднага се проясни.

— Сара! — каза той, спусна се към нея и стисна ръцете й. — Слава богу!

За миг докосването на друго, съпричастно човешко същество, измести всички останали чувства. Тя затвори очи.

После рязко се отдръпна.

— Какво правиш тук? — прошепна ядосана. — Как влезе?

— Трябваше да те спра — отвърна той. — В опасност си.

— Не можеш да стоиш тук. Трябва да предам диска на Джон Доу сама.

Уорн сграбчи ръцете й.

— Това е капан.

Думите му прозвучаха като ехо на най-кошмарните й страхове и Сара изтръпна.

— Откъде знаеш?

Почувства, че прегръдката му се затяга.

— Това няма да ти хареса, Сара, но открихме къртицата. Вътрешния човек на Джон Доу.

Тя зачака, без да смее дори да диша.

— Барксдейл.

Първият й импулс беше да зашлеви Уорн. Рязко се изтръгна от него.

— Лъжец!

Той отново пристъпи напред.

— Сара, моля те. Трябва да ме изслушаш. Не е имало проверка на компютърната система от СКП. Те не са идвали в Утопия. Барксдейл го е измислил. Техниците, които са дошли да инспектират защитите на парка миналия месец, са били хора на Джон Доу. Така са проникнали в системата ви и са заложили капани.

Тя яростно разтърси глава. Не можеше да бъде истина! Беше невъзможно. Трябваше да има друго обяснение.

— Не — каза Сара. — Не ти вярвам.

— Не те карам да ми вярваш. Просто те моля да излезеш оттук веднага и сама да разбереш истината. Помниш ли диска, който сте намерили под краката на убития охранител? Беше празен. Това означава, че Джон Доу е взел истинския и го е заместил с празен. Всичко е било капан. Защо мислиш, че Джон Доу иска втори диск? Защо поиска точно ти да му го занесеш? Трябва да…

— Сара? — чу се гласът на Джон Доу.

Уорн веднага млъкна. Погледна остро към Сара, която сложи пръст на устните си.

— Сара, казах ти, че ще поддържаме гласов контакт. Защо млъкна? — Гласът сега се чуваше по-отдалеч. Между отраженията по коридора се появи ново. — Джон Доу, сгънал плановете, се ослушваше.

Тя мълчаливо наблюдаваше как холограмите повтарят отражението му до безкрайност.

— Сара, знаеш ли какво мисля? Мисля, че вече не си сама.

Тя чакаше.

— Всъщност вече знам, че не сме сами. Виждам трета холограма, Сара — не е твоя, нито моя. Кой е този мъж?

Залата мълчеше.

— Мисля, че се досещам. Досадният доктор Уорн. Доктор Уорн, който обича да се меси в чужди работи. Прав ли съм?

Сара погледна към Уорн. Той я гледаше.

— Не сме се разбирали така, Сара. Първо очилата, а сега това. Много съм огорчен.

Холограмата на Джон Доу трепна, после се промени, когато предавателят я замени с нова — отново на Джон Доу, хванал пистолет с рязана цев.

От далечината на лабиринта се чу шум от тичащи стъпки.

— Идва за нас! — настоятелно прошепна Уорн.

Тя му направи знак да я последва и хукна по коридора покрай отраженията и холограмите, далеч от гласа на Джон Доу. Виждаше смътно как отраженията се разпръсват, докато минаваше край тях. Тракането на токчетата й и задъханото й дишане отекваха в тесния коридор. Зави зад един ъгъл, после зад втори.

И отново спря.

— Спри! — заповяда на Уорн.

Нещо в нея се променяше. Може би беше заради шока от невероятната история на Уорн, може би от факта, че беше видяла пистолета на Джон Доу. Но бурята от емоции затихваше, оставяйки след себе си само яростен леден гняв.

Тя извади радиостанцията от джоба си.

— Кармен? — каза задъхано. — Кармен, там ли си?