Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Не — прекъсна я той. — Трябва ни телефон. Какъвто и да е. Веднага.

Тери мълчаливо го зяпна. После също се изправи и им направи знак да я последват.

Уорн хвърли няколко банкноти на масата и всички почти затичаха през задната част на бара към широкия коридор, който водеше до казиното на Калисто. Тери тръгна към една от стените и отвори добре замаскирана врата. Беше тапицирана със същия тъмен плат като стената и почти не се виждаше. Зад нея имаше сив коридор. Уорн се промъкна вътре, следван от Пул.

Тери затвори вратата и ги поведе надолу по метално стълбище, а после по служебния коридор в голям кабинет с табела „Услуги“. Няколко секретарки седяха в стъклени клетки край отсрещната стена и пишеха. Две от тях вдигнаха очи за миг, после отново се вторачиха в мониторите си.

Тери посочи телефон на едно празно бюро. Уорн го вдигна, натисна бутона за външна връзка и набра номер.

— Телефонни услуги? Трябва ми номер в Марлборо, Ню Хемпшир. Служба за компютърно проникване.

Миг по-късно той набираше втори номер.

— СКП — произнесе женски глас в другия край на линията.

— Кабинетът на Уолтър Елисън, моля.

Уорн стисна палци наум. Беше почти четири. Доколкото си спомняше, Уолт Елисън беше работохолик. Имаше големи шансове да е там, ако не беше при клиенти. Вдигни, по дяволите, вдигни…

— Елисън — чу се познатият глас — силен, носов, с бостънски акцент.

— Уолт, обажда се Андрю Уорн. Миналата година проверявахте компютрите ни в Карнеги-Мелън, спомняш ли си?

Отсреща настъпи мълчание и за миг той се уплаши, че Елисън го е забравил. После чу ленивия му смях.

— Уорн, разбира се. Специалистът по роботика, нали?

— Да.

— Какво става с твоя продавач на сладолед, как се казваше…

— Засечка.

— Да, Засечка. Какъв шедьовър! — Последва нов смях.

Уорн приближи слушалката до устата си.

— Уолт, имам нужда от услуга. Става дума за клиент на СКП.

— За Карнеги-Мелън ли говориш?

— Не.

Тонът на Елисън стана малко по-хладен.

— Доктор Уорн, знаеш, че не мога да обсъждам други клиенти.

— Ако съм прав, няма да се наложи. Не искам да знам какво сте правили за тях. А какво не сте правили.

Настъпи мълчание.

— Не разбирам.

— Помниш ли за кого правех Засечка?

— Да, увесели… Да, помня компанията.

— Чудесно. Нали знаеш, че работя за тази компания.

— Досещам се.

— Тогава няма да имаш нищо против да ми отговориш на един последен въпрос. Правила ли е СКП специална проверка за нея?

Линията притихна.

— Слушай — настоятелно каза Уорн, — трябва да разбера.

Отново тишина.

— Въпросът е на живот и смърт, Уолтър.

Отсреща се чу въздишка.

— Предполагам, че не е тайна — каза Елисън. — Никога не сме работили за тях, въпреки че бихме искали. Мислиш ли, че можеш да ни препоръчаш? Да кажеш на когото трябва?

— Много благодаря — каза Уорн и затвори. После се обърна към Тери и Пул. — СКП никога не е идвала в Утопия — каза той.

Лицето на Тери изразяваше недоверие.

— Това е невъзможно. Аз сама видях екипа. Бяха тук почти през целия ден.

— Видяла си авангарда на Джон Доу.

Тя не отговори.

— И системните защити са били софтуер за наблюдение. Когато си ги стартирала, си инсталирала техния троянски кон на собствения си компютър.

— Искаш да кажеш… — Тя се поколеба. — Искаш да кажеш, че това е било измама?

— Много хитра и много безочлива. За да заразят някои системи на Утопия и да подготвят почвата за онова, което става днес.

— Но това е невъзможно. СКП съществува, ти самият го каза. Не може да е било номер.

Тери говореше бързо. Тя започва да разбира , помисли си Уорн. И никак не й харесва какво означава това.

— Да, компанията съществува и Джон Доу го знае. Утопия никога не би допуснала неизвестна компания. Но хората, които са дошли на проверка, са били самозванци, а не служители на СКП. Вместо да обезопасят пробивите, те са ги създали.

— Sira ulo — промърмори Тери. — Не.

— СКП никога не е била тук. — Уорн посочи телефона. — Фред е измислил цялата история. Той щеше да се усъмни, да разбере, ако нещо…

Тя мълчеше. Уорн хвана ръцете й.

— Тери — каза той, — Фред Барксдейл е къртицата.

— Не — отвърна тя.

— Той е вътрешният човек на Джон Доу. Той е дал на Джон Доу всичко нужно, за да проникне в системата ти. Никой друг не е имал достъп и пълномощия за това. Никой друг не би могъл да го уреди.

В този миг с болезнена и ужасяваща яснота Уорн схвана измамата в цялата й същност. Несъмнено Джон Доу предварително беше накарал хората си да се опитат да проникнат в компютърната мрежа на Утопия отвън. Това е дало законно основание на Барксдейл да се свърже със Службата по компютърно проникване. Само че не са се появили хората на СПК, а екипът на Джон Доу. Утопия сама беше поканила хакерите. Онези странни бъгове, за които Сара беше споменала, инцидентът на „Преследване в Нотинг Хил“ са били последици от инсталирането на троянския кон или хладнокръвни проби, направени от Джон Доу. И дори сега, когато беше открил категорично доказателство за това, той не искаше да мисли за последиците от подобно пълно и унищожително предателство. Барксдейл. Той знае твърде много за…