Линкольн Чайлд - Утопияленд

Обиколката беше кратка, но толкова реална, че за нея съществуваха едни от най-строгите ограничения в Утопия.

А Кайл и Том вече я бяха правили шест пъти този ден.

Кайл огледа булеварда и множеството, което се тълпеше около Космодрума. Шест падания в Станция Омега вече си бяха рекорд за университета в Санта Барбара. И без това имаше голяма навалица. А опашката, на която чакаха за последната атракция, беше най-дългата през деня.

И все пак седем пускания щяха да затвърдят постижението им. Особено след като бяха ударили по четири супернови. Пък и именно Том го беше предложил.

Кайл го погледна и вдигна палци. Усмивката на Том премина в искрен смях.

— Хайде — каза Кайл и мантията му живописно се развя, докато се обръщаше. — Да го направим.

— Чакай малко — каза Тери. — Тук нещо не е наред.

Уорн вдигна глава и погледна към нея. Ангъс Пул също остави бирата си и вдигна очи, заинтригуван от тона й.

Тя беше отворила найлоновото пликче и държеше едно от по-големите парчета от диска, обръщайки го от двете страни.

— Дискът — каза Тери — е празен.

— Какво? — попита Уорн. — Това е невъзможно! Тук трябва да е технологията за Люпилнята, която са свалили за Джон Доу.

— Казвам ти, празен е. Погледни. — Тя му подаде парчето. — Виждаш ли? Ако тук е записвана информация, ще личат вдлъбнатините върху диска. Но няма нищо.

Пул взе пликчето.

— Аз не виждам нищо.

Тя го погледна саркастично.

— Чу ли обучения професионалист?

— Но това е нелепо! — каза Уорн. — Защо сме му дали празен диск?

— Може би не сме — отвърна Тери.

Уорн млъкна, борейки се с тази нова изненада, за да разбере хитрия замисъл на Джон Доу. Какво беше казал Пул? Спри се и си задай няколко основни въпроса.

И тогава внезапно му хрумна една идея.

— Тери — каза той, — онзи червей, който открихме в компютъра ти, е бил вкаран преди месец. Има ли начин това да е станало от разстояние — по интернет?

— Не. Всички терминали в Утопия са индивидуално защитени. На моя компютър дори не мога да получавам пощата си.

— Непробиваема ли е защитата?

— Никой хакер не би могъл да мине през нея.

— Външен или вътрешен?

Тери поклати глава.

— Тогава това означава само едно: червеят трябва да е бил физически качен на компютъра ти. В твоя кабинет. — Уорн замълча. — Помисли внимателно. Кой е имал достъп до терминала ти по онова време?

— Никой.

— Някой от колегите ти? Или шефът ти?

— Щях да разбера.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Уорн се облегна. Беше разочарован, че блестящата идея, която му беше хрумнала, не се оправда.

После му дойде наум нещо друго.

— Ами ти? Инсталирала ли си нещо? Някакви нови програми или ъпгрейд на операционните системи?

— Нищо. Имаме строги правила за тези системи. Никакъв софтуер не се инсталира без изричното одобрение на отдел Информационни технологии. Но не е имало такъв от качването на самата Метанет. А това беше почти преди година.

Уорн се намести по-удобно на стола. Барът около него кипеше от оживление. Двамата шумни младежи от съседната маса си бяха тръгнали, но на масата се настани семейство от шестима. Децата пиеха шейкове с брезов сок и си играеха с мечове от стиропор.

— Чакай малко.

При думите на Тери той бързо се изправи.

— Имаше нещо. Преди малко повече от месец.

Уорн я погледна.

— Но това не е уликата, която търсиш. Точно обратното.

— Разкажи ми.

— Помниш ли, казах ти, че цялата система на Утопия напоследък беше проверена.

— Да. От СКП, както в Карнеги-Мелън. — Барксдейл беше споменал това на сутрешната среща.

— СКП? — попита Пул, пресушавайки бирата си.

— Хакери под наем — обясни Уорн. — Законни шпиони. Големите компании ги наемат да се опитват да проникнат в компютърните им системи. — Той отново се обърна към Тери. — Продължавай.

— Получихме положителни отзиви. Казаха, че мрежата ни е добре защитена. Но ни оставиха системна защита за някои от най-секретните терминали, за да покрива някакъв бъг, който потенциално би могъл да бъде използван от хакери — така казаха.

— Системна защита? На колко терминала?

— Не много. Дузина-две.

— И твоят е бил един от тях. — Това не беше въпрос, а твърдение.

Тери кимна.

За миг Уорн остана неподвижен. После се изправи така рязко, че столът му се плъзна назад по прозрачния под.

— Къде е най-близкият телефон? — попита той.

— Обществените телефони са в Нексус. Трябва да минем по булеварда и…