Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Защо не?

Шефът на охраната изсумтя подигравателно, после се обърна към видеотехника.

— Пекъм, остави тази работа. И дръж цивилните под око вместо мен.

Пул наблюдаваше как шефът на охраната излиза от стаята.

— Другарят Алоко май не ме харесва особено — каза той спокойно. — Чудя се защо ли.

Аз също , помисли си Уорн. Той автоматично се изправи, за да ги последва, после погледна през рамо към Тери. Тя седеше изправена, притиснала ръце към коленете си.

— Имаш ли нещо против да почакаш тук?

— Шегуваш ли се? Мразя затворническите килии повече, отколкото заключени килери.

— Ще се върнем скоро. — Той се обърна и я остави с Пекъм, който много внимателно връщаше картечницата в сака.

В Утопия имаше само една строго охранявана килия. Дори тя не беше особено сигурна — малка стаичка с тежка врата и единично легло, завинтено за една от тапицираните стени. Група охранители стояха в отвореното пространство пред нея.

— Претърсихте ли го? — попита Алоко.

— Да, сър — отвърна чернокос младеж. Малък бронзов четириъгълник с името Линдберг беше прикрепен за левия му джоб. — Няма пари, нито документи, нищо. Чист е.

— Добре. Отворете ми.

Уорн погледна любопитно и малко предпазливо през рамото на Пул. Хакерът — така го наричаше за себе си — лежеше на нара. Още беше със синия гащеризон, но значката на електротехник беше махната. Беше млад и гъвкав, с тъмна кожа и дълга черна коса, събрана в конска опашка. Уорн реши, че прилича на южноамериканец. Краката му бяха кръстосани в глезените, а пожълтелите му от никотин пръсти, бяха сплетени зад главата. Няколко грозни отока изпъкваха на лицето му. Той погледна групата без интерес.

Алоко пристъпи напред, разкрачи се и скръсти ръце.

— Добре — каза той, — да опитаме пак. Как се казваш?

Мълчание.

— Къде са останалите?

Мълчание.

— Колко взривни устройства сте монтирали и къде?

Мъжът върху нара затвори очи и се намести по-удобно.

Алоко се залюля на пети, издишайки разочаровано.

— Полицията идва насам. Много си загазил. Ако ни сътрудничиш, може и да се измъкнеш. Да започнем отначало. Къде са другите взривни устройства?

Въпросът получи същия отговор.

Алоко се обърна.

— Може ли аз да опитам? — попита Пул.

Алоко го погледна.

— Какво си намислил? Да му сложиш клечки под ноктите? Да го биеш с камшик?

— Просто ще поговоря с него.

Алоко отново въздъхна, после го подкани с жест напред.

Уорн наблюдаваше как Пул приглажда якето си и оправя карираното си кепе, но не пристъпи напред. Остана на място и заговори през решетката на мъжа на леглото.

— Извинявай за оня тупаник — започна той. — Но знаеш как е. Не можех просто да те оставя да чупиш и да развалиш удоволствието на всички. Какъв скаут бих бил тогава?

Мъжът мълчеше със затворени очи.

За Уорн всичко това беше много странно. Преди няколко минути тези двамата се бяха били свирепо. Сега единият лежеше неподвижно на нара, а другият говореше с кротък, почти съчувствен глас.

— Разбирам, че се притесняваш да кажеш името си — продължи Пул. — Тогава ще те наричам Дванайсет.

Очите на мъжа се отвориха и се приковаха в тавана.

— Просто име. Ясно е, че не си Престъпник Едно, нито дори Престъпник Две. Всъщност предполагам, че името ти е записано ниско долу на тотемния стълб. Колко души сте? Дванадесет?

Очите се плъзнаха встрани, после отново се затвориха.

— Не, едва ли. Ръководителят ви изглежда умен. Басирам се, че използва малка сила. Петима, може би шест души. Утопия е толкова голяма, хората няма да очакват това. Малка опитна група — направили сте план и го изпълнявате. Дано да е добър план, внимателно обмислен. Сложили сте взрива предварително. Но не чак толкова отдавна — не сте рискували някой да попадне случайно на малките ви подаръци, нали?

Очите отново се отвориха и се насочиха към Пул.

— Изчистването на умишлените не си работил сам в системата. Имал си помощник вътре. Не — като се замисля, ако аз го бях организирал, щях да имам двама души. Момче за всичко, което сте познавали и подкупили, за да свърши черната работа. И някой на висок пост. — Пул кимна и докато говореше, опипа полото си. — Да. Това е бил вашият рицар в лъскава броня. Той е знаел как работи всичко, как да заблудите системите за сигурност, да преминете естествените защити на парка. Но той — или тя — не е трябвало да си цапа ръцете. Действал е задкулисно.

Мъжът отново погледна към стената, устните му бяха изпънати в права линия.