Том Кристенсен - Царството на мъртвите

„Ще издържа ли на това?” — мислеше си Томи. Нима след двадесет години аз, с пооредяла коса, напълнял, както е сега Арилд, ще викам младшия колега на съвещанието?

Той погледна отново телефона, събра документите в папката и я пъхна под мишница. На прага изчака още няколко минути телефонът да звънне. „Надявам се, че е блъфирал”, мярна се в главата му.

„А ако ли не, то значи съм направил голяма грешка.”

Затвори вратата и с тежки стъпки се отправи към съвещанието.

Инспекторът от Службата за сигурност към полицията Сандра Пелоси се промуши под найлоновите ленти, с които бе заградено местопроизшествието в студентското градче „Крингшо”, и се качи в колата си. Вкара ключа в ключалката за запалване и погледна през страничното стъкло.

Шефът й, полицейският комисар Тур Скугволд, и колегата й Фруде Танген стояха до един от следователите. Сандра запали колата и почака още малко. Нагласи температурата на климатика на плюс двадесет и два градуса. Тресеше я обаче не от зимния студ, а от мисълта, че само след няколко часа в Осло можеше да се случи първият в историята на града терористичен акт. По време на обиска в общежитието бяха намерили експлозив, ползван обикновено от терористите-камикадзета, и увеличени карти на столичното метро.

Предната врата се отвори и на пътническата седалка се пльосна тежко Тур. Фруде седна отзад.

— Да тръгваме — хвърли й бърз поглед Тур. — Предлагам да спрем някъде, за да хапнем.

Сандра потегли и излезе на улицата. Наоколо продължаваха да се тълпят зяпачи и журналисти, въпреки че вече нямаше какво да се гледа. Над мястото на взрива бяха опънали голяма палатка.

— Къде отиваме? Някакви предпочитания? — попита тя.

Избраха кафе-бар в Нюдален, близо до сградата на

Службата за сигурност. Сутрин хората бяха малко. Оставиха палтата си на столовете до масата в ъгъла, по-далече от единствената вече заета, и отидоха до барплота, за да поръчат.

Сандра, както обикновено, поглеждаше Фруде. Не можеше по никакъв начин да свикне с почти женските черти на лицето му. От него би могъл да стане великолепен мим. Видите ли обаче, именно Фруде бе специалистът по международен тероризъм.

Тур седна последен на масата. Той бе от онези началници, които заемаха длъжността си, без каквото и да било притеснение. Бе шеф с главна буква. От него винаги лъхаше бодрост и енергия, сякаш току-що бе излязъл изпод душа, след като е успял да се наспи прекрасно преди това.

Тур ги изгледа. Те вече бяха седнали на масата.

— Още само толкова и щяхме да имаме терористична атака в метрото — вдигна ръка, показвайки минимално разстояние между палеца и показалеца си. — Кой знае какво щеше да става сега в града.

Сандра отхапа залче от кроасана си и веднага на панталона й капна капка от шоколадовия му пълнеж. Ругаейки наум, тя я изтри със салфетка, усещайки как пламват бузите й. Така или иначе, в момента не бе време за петна по дрехите. Поне да се познаваха както трябва. Групата им обаче бе сформирана само преди няколко часа. На самата Сандра й бяха съобщили за това едва вчера вечерта, в десет часа. По телефона.

Тур й се усмихна с една такава бащинска усмивка и изчака, докато тя повече или по-малко се приведе в ред.

— Нека обобщим накратко с какво разполагаме — каза тихо той. — И четиримата са чуждестранни студенти от мъжки пол и на по около двадесетгодишни. Двама са от Мароко, един от Либия и един от Египет. Тримата, които са останали живи, са задържани — отпи от двойното си еспресо той. — Най-важните улики, иззети по горещите следи, са експлозив и детонатори, самоделни и евтини, но с голяма мощност. Всеки е имал пояс. Така че ако в метрото е попаднал поне един от тях… — стисна устни и поклати глава той. — Освен това са иззети армейски ножове, няколко кутии патрони за пушка, подробни карти и схеми на метрото в Осло, а също така множество изрезки от вестници и разпечатки от интернет относно скорошните терористични атаки в Лондон. Оръжие, между другото, не е намерено. Компютрите им и лаптопите им са предадени за експертиза.

Вратата зад тях се отвори и тримата се обърнаха. Двойката, която седеше на другата маса, бе излязла от кафенето.

— Не мисля, че в компютрите им ще се намери нещо — продължи Тур. — Да се надяваме преди всичко на информация за контактите им — погледна Сандра той. — Непосредствената ни основна задача е да открием колкото се може повече връзки — хора, канали за свръзка и финансиране, а също така, по възможност, други терористични групи. Не е възможно тази четворка да е била във вакуум, но засега не знаем нищо именно за връзките им.