Давид Лагеркранц - Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си

– А тя не е човек, който би оставил някой да бъде нападнат пред очите ѝ.

– И особено жена като Фария Кази. Но това не е най-лошото.

– А кое тогава?

– Настроенията в отделението, Микаел. Както става обикновено в затворите, никой не иска да говори. Но дори от разстояние се усеща, че атмосферата е нажежена. Докато минавах през столовата с Лисбет, затворничките започнаха да дрънчат с чашите си. Личи си, че я възприемат като героиня. Героиня, но също така и... обречена. Чух думите Dead woman walking 30, и макар на практика просто да повишава статуса ѝ в затвора, това все пак е сериозно. Не просто заради зловещия характер на самия израз, а защото кара полицията да се замисли. Ако Алвар Олсен е разбил челюстта на Бенито, защо Лисбет получава заплахи, а не той?

– Разбирам – каза Микаел замислено.

– В момента Лисбет е изолирана и на нея се гледа с голямо подозрение. Много фактори обаче са в нейна полза. Изглежда, никой не вярва, че толкова дребен човек като нея би могъл да нанесе такъв невъобразимо силен удар. Също така никой не разбира защо Алвар Олсен би поел вината и защо Фария Кази би подкрепяла думите му, ако не той е ударил Бенито. Но, Микаел, за толкова интелигентен човек, Лисбет се държи стъписващо неразумно.

– Какво имаш предвид?

– Тя не обелва и дума за случилото се. Заяви, че имала да каже само две неща.

– И какви са те?

– Че Бенито си е получила заслуженото.

– А второто?

– Че Бенито си е получила заслуженото.

Микаел се засмя, без да знае защо. Намираше ситуацията за дълбоко притеснителна.

– И какво вярваш, че се е случило в действителност? – попита той.

– Работата ми не е да вярвам, а да защитавам клиента си – каза Аника. – Но все пак ще направя следната хипотетична формулировка: Бенито се вписва отлично в профила на човек, когото Лисбет не би харесала особено.

– Мога ли да направя нещо?

– Всъщност затова ти звъня.

– Shoot31.

– Можеш да ми помогнеш с Фария Кази. Заела съм се и с нейния случай, по молба на Лисбет, както ти казах. Лисбет изглежда е проучила миналото на момичето от затвора и смятам, че ти и вестникът бихте имали интерес да помогнете. Би могло да се получи силна и значима история. Приятелят на Фария, Джамал, е бил блъснат от мотриса в метрото. Може ли да се видим тази вечер?

– Имам среща с Холгер Палмгрен в девет часа.

– Тогава му предай поздрави. Холгер ме е търсил днес. Девет, казваш? Значи, можем да вечеряме заедно преди това. Да кажем в шест в „Пане Вино“?

– Окей – отговори Микаел. – Чудесно.

Затвори, загледа се към Гранд Хотел и Кунгстредгорден32 и се зачуди дали вече да не се връща на семинара. Вместо това потърси няколко неща в интернет, времето полетя и сигурно минаха двайсет минути, преди отново да влезе вътре.

Вървеше с бърза крачка и когато подмина щанда с книги на входа, се случи нещо странно. Натъкна се право на Лео Манхеймер. Микаел искаше да подаде ръка и да каже няколко дружелюбни думи за разговора на сцената. Но не се накани. Лео изглеждаше толкова измъчен, че Микаел си замълча и го остави да изчезне под слънчевите лъчи с нервна, нетърпелива походка.

Микаел постоя една минута, потънал в мисли. След това отиде в залата за лекции и потърси Малин с пог­лед. Тя не беше на мястото си и той се ядоса на себе си, задето се забави толкова. Може би ѝ е омръзнало да го чака и си е тръгнала? Огледа помещението. Горе на сцената говореше друг, по-възрастен мъж, който сочеше разни прави и криви линии, изобразени върху бяло платно. Това не заинтригува Микаел.

Потърси Малин сред морето от хора и накрая я забеляза вдясно, където имаше наредени чаши с бяло и червено вино за освежаване в паузите. Малин изглеж­даше свита и тъжна и рано-рано беше наченала една чашите.

Нещо се беше случило.

30 „Осъдената на смърт идва“ (англ.). – Б. пр.

31 Давай, казвай (англ.). – Б. пр.

32 Букв. Кралската градина. Парк в централен Стокхолм и едно от най-популярните места за разходки и срещи. – Б. пр.

Глава 8

19 Юни

Фария Кази се облегна на стената на килията си и зат­вори очи. За пръв път от много време ѝ се прииска да се види в огледалото. Изпитваше плаха надежда, въпреки че ужасът още не беше напуснал тялото ѝ. Мислеше за извинението, което бе получила от главния надзирател, за новия си адвокат Аника Джанини, за полицаите, които я разпитваха, и разбира се, за Джамал.

Пъхна ръка в джоба на панталоните си. Вътре имаше калъфче от кафява кожа, а в него беше визитката, която Джамал ѝ даде след дебата в Културния дом.