Давид Лагеркранц - Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си

– Да, и макар че все още трябва да се въздържаме от категорични обвинения, това ни дава храна за размисъл. Може би в бъдеще агресивните войни ще се водят именно така. Малко неща биха създали такъв хаос, колкото загубата на доверие в собствените ни пари. Не бива да забравяме също, че дори не е нужно самите ние да се съмняваме. Достатъчно е други да го правят.

– Ще трябва да поясниш, Лео.

– Представи си тълпа хора, принципът е същият. Няма значение дали лично ние знаем, че ситуацията е под контрол и нищо не се е случило. Ако хората се разбягат панически, ние също трябва да побегнем. Старият Кейнс, легендарният икономист, веднъж сравнил борсата с конкурс за красота.

– Конкурс за красота?

– Да, това е популярен пример. Кейнс си представил специален конкурс, в който членовете на журито не посочват най-красивата участничка, а тази, която смятат, че ще спечели.

– А това означава?

– Означава, че трябва да забравим собствените си предпочитания и вместо това да се замислим за вкуса и мнението на другите хора. Всъщност дори не това. Трябва да се замислим коя е участничката, която другите смятат, че другите смятат за най-красива. Получава се доста сложно метаупражнение.

– Звучи объркано.

– Може би, но не е по-странно от това, което се случва във финансовите пазари всяка секунда. Борсата не е просто резултат от анализи на фундаменталната стойност на предприятията и изобщо на околния свят. Психологическите фактори също играят голяма роля. Истински психологически механизми, както и предположения. И предположения за чуждите предположения. Информацията се разглежда от всеки възможен ъгъл, защото всички искат да са една стъпка пред останалите. Да се затичат преди тях, така да се каже. И това не се е променило още от времето на Кейнс. Напротив, разрастването на роботизираната търговия прави пазарите още по-нарцистични. Машините мигновено сканират покупките и продажбите на хората и действат в съответствие с тях, като по този начин заздравяват вече съществуващите тенденции. Тук се крие значителна опасност. Едно рязко движение на борсата може светкавично да ескалира до неконтролируеми нива, а в такава ситуация често най-рационално е да се действа нерационално – да се затичаш заедно с тълпата, макар да знаеш, че това е лудост. Каква полза да стоиш и да викаш „идиоти, смотаняци, няма нищо страшно“, когато всички останали бягат презглава?

– Така е – вметна Карин. – Но ако паниката е не­оправдана, пазарът се коригира, нали?

– Абсолютно. Но реакцията може да се забави и тогава няма значение колко си прав. Пак можеш да изгубиш всичко. Нека отново цитирам Кейнс: можеш да продължаваш да си прав чак докато фалираш.

– Това е доста обезсърчаващо.

– Но има надежда и тя се крие в способността на пазара да се самоанализира. Когато един метеоролог изучава времето, това не променя самото време. Но когато изучаваме икономиката, нашите предположения и анализи стават част от финансовия организъм. Ето защо борсата е като някой симпатичен невротик. Способна е да се развива и постепенно да помъдрява.

– Но в същото време е непредсказуема, нали?

– Именно, малко като мен, когато изляза на сцена. Никога не се знае накъде точно ще залитне.

Този път се чу истински смях, който някак си разкъса напрежението. Лео се усмихна предпазливо и направи крачка към ръба на сцената.

– В това отношение борсата е парадоксална – каза той. – Всички искаме да я разберем и да печелим пари от нея. Но ако наистина успеем да я проумеем, това би я променило. Окончателните модели на финансовия пазар биха се отразили на отношението ни към него и хоп, пазарът би се превърнал в нещо друго, като мутирал вирус. Можем без съмнение да кажем, че не би функционирал така, както предвижда уж пълното ни разбиране.

– Душата на борсата е в нашите различия.

– Да, нужни са купуващи и продаващи, вярващи и скептици. Именно там е ключът от палатката. Самият хор от противоречащи си гласове често прави пазара смайващо разумен и по-проницателен от когото и да било от нас, хората, които днес сме се събрали тук и които от време на време се правим на гурута от диваните на сутрешните блокове. Когато хората по цял свят, независимо един от друг, си мислят: „Как да печелим възможно най-много?”, когато има перфектен баланс между предположенията и знанието, между надеждите на купуващите и съмнението на продаващите, тогава се ражда мъдрост, възниква почти пророческо прозрение. Въпросът е чисто и просто как да преценим дали пазарът е проницателен, или пък е откачил и бяга напосоки като паникьосана тълпа.