Майкъл Конъли - Черното ехо

Сега Бош не можеше да погледне другите. Той се вторачи в цветята на нощното шкафче и каза:

– Тогава защо е този запис, всичко останало и тези с костюмите тук защо са с вас, като не искате да научите истината?

– Ние искаме истината, детективе. Просто бъркате понятията за истина и за това, което трябва да се изнася пред обществото. Аз обаче ви гарантирам, а и Федералното бюро за разследване също, че ще довършим това разследване и ще предприемем необходимите действия.

– Колко патетично!

– Това се отнася и за вас, детективе. И за вас. – Ървинг се наведе над леглото и доближи лицето си до Бош толкова, че Хари можеше да усети киселия му дъх. – Това е един от редките случаи, когато ще можете да държите бъдещето в ръцете си, детектив Бош. Направете каквото трябва, и може би ще се озовете отново в отдел „Кражби и убийства“. Или пък можете да вдигнете телефона – да, аз ей сега ще кажа на сестрата да го включи – и да позвъните на вашите приятелчета от онази вестникарска дупка. Попитайте ги дали няма при тях вакантно място за един бивш детектив по убийствата.

Петимата мъже си тръгнаха, оставяйки Бош насаме с гнева му. Той се изправи и беше готов да замахне със здравата си ръка към вазата с маргаритки до леглото, когато вратата се отвори и Ървинг влезе отново. Беше сам. Не носеше касетофон.

– Детектив Бош, този път не идвам официално. Казах на останалите, че съм забравил да ви предам това.

Той извади една поздравителна картичка от джоба на сакото си и я закрепи права на перваза на прозореца. На предната страна имаше едрогърдеста полицайка с разкопчана до пъпа униформена блуза. Тя държеше в едната си ръка палка и потупваше нетърпеливо с нея по отворената длан на другата ръка, а кръгчето, излизащо от устата й, казваше: „Или се оправяй веднага, или…“ Бош трябваше да прочете написаното вътре, за да разбере закачката.

– Не бях забравил. Просто исках да ти кажа нещо на четири очи. – Ървинг застана до леглото на Бош и зачака, докато той му кимна. – Ти си добър в работата си, детектив Бош. Всеки го знае. Но то не означава, че си добър полицейски служител. Ти отказваш да станеш част от семейството. А това вече не е хубаво. Междувременно виждаш, че аз трябва да се грижа за защитата на това управление. За мен това е най-важната работа на света. А един от най-добрите начини да върша своята работа е, като контролирам общественото мнение. Така всички са щастливи. Значи, ако общото щастие се свежда до даването на няколко добри изявления пред пресата и извършване на няколко церемониални погребения в присъствието на кмета и пред телевизионните камери, то ще направим точно това. Защитата на управлението е по-важна от обстоятелството, че две тъпи ченгета са сгафили. Същото се отнася и за Федералното бюро за разследване. Те ще те смелят, преди обществеността да разбере за случая с Рурки. Та това, което искам да ти кажа, е, че правило първо гласи: „Върви в крак с другите, ако искаш изобщо да вървиш.“

– Това са глупости и вие го знаете.

– Не, не са. Някъде дълбоко в себе си го знаеш и ти. Нека те попитам нещо. Защо мислиш, че бяха изтеглени обратно Люис и Кларк по време на онова разследване върху смъртта на Кукловода? И кой мислиш ги отзова?

Когато Бош не отговори, Ървинг кимна с глава:

– Разбираш ли, ние трябваше да вземем решение. По-добре ли ще е един от нашите детективи да бъде оставен да го ръфат вестникарските псета и срещу него да бъде повдигнато обвинение в криминално престъпление, или просто тихичко да го понижим и преместим? – Той остави казаното да постигне някакъв ефект, после продължи: – И още нещо. Миналата седмица Люис и Кларк дойдоха при мен, за да ми разкажат какво си направил с тях. Да ги заключиш с белезници около онова дърво! Много грубо. Обаче те се чувстваха щастливи като две гимназиални клакьорки, които са прекарали вечерта с футболния отвор. Всъщност те бяха хванали натясно и бяха готови да те предадат на пресата точно в този момент. Те…

– Те ме бяха хванали, но и аз ги държах.

– Не. Точно това искам да ти кажа. Двамата дойдоха при мен и ми разказаха историята с „буболечката“ в телефона ти, която си им сервирал. Но въпросът е в това, че те не бяха поставили онова нещо в твоя телефон, както си си помислил. Аз лично проверих. Та това е, което исках да ти кажа. Бяха те стиснали здраво за топките.

– Ами кой тогава… – Бош не можа да продължи. Веднага разбра отговора.

– Аз им казах да изчакат няколко дена. Само да наблюдават, за да видят какво ще стане. Нещо трябваше да се случи. Онези двамата бяха винаги трудни за озаптяване, когато станеше дума за тебе. Прекрачиха границата, когато решиха да се занимаят с онзи човек – Ейвъри – и после му казаха да се върне с тях и да отвори трезора. И си платиха цената за това.