Майкъл Конъли - Черното ехо

Една минута по-късно Раирания костюм се върна. Носеше касетофон и водеше процесия от още четири костюмирани. Един от тях беше лейтенант Бил Хейли, главният специалист по балистика при ЛАПД, вторият – заместник-началникът на „Вътрешно разследване“ Ървин Ървинг. Другите двама, реши Бош, сигурно са от ФБР.

– Ако знаех, че толкова много официално облечени мъже ме чакат, щях да си навия будилника – рече Бош. – Обаче тук няма нито будилник, нито телефон, който да работи, няма телевизия и вестници.

– Бош, знаеш кой съм аз – каза Ървинг и се обърна към другите. – Познаваш и Хейли. А това са агент Стоун и агент Фолсъм от ФБР.

Ървинг погледна Раирания и кимна към нощното шкафче. Човекът пристъпи напред и постави касетофона отгоре, след което сложи пръст върху копчето за запис и погледна Ървинг. Бош се обърна към него и каза:

– Вие не се ли нуждаете от представяне?

Раирания не му обърна внимание, останалите също.

– Бош, искам да свършим с това бързо и без да се възползваме от чувството ти за хумор – рече Ървинг. Той изду масивните си челюстни мускули и кимна на Раирания. Онзи пусна касетофона. Ървинг изрече сухо датата и часа. Беше 11:30 сутринта. Бош беше спал само няколко часа. Обаче се чувстваше много по-укрепнал, отколкото беше по време на посещението на Едгар.

Ървинг изрече имената на присъстващите в стаята, като този път даде име на Раирания. Клифърд Гелвин-младши. Същото име, ако не се брои това „младши“, като на един от другите шефове на управлението. Очевидно „младшият“ беше под крилото на Ървинг, помисли си Бош.

– Да започнем от самото начало – рече Ървинг. – Детектив Бош, започнете да ни разказвате всичко относно цялата тая работа от момента, в който сте се включили вие.

– Разполагате ли с един-два дни?

Ървинг пристъпи до касетофона и натисна паузата.

– Бош – рече той, – всички те знаем колко си забавен, но не сме дошли за това днес. Само този път ще спра записа. Ако се наложи да го правя отново, до вторник сутринта значката ти ще бъде консервирана в стъклено блокче. И то само защото утре е почивен ден. Ще се погрижа и за това да не получиш никакви проценти.

Той имаше предвид практиката на управлението да не позволява на пенсиониращите се ченгета да си задържат значките. Кметът и градският съвет не харесваха твърде идеята някои от бившите „най-доблестни“ граждани да се перчат насам-натам и да ползват какви ли не привилегии. В тази работа надушваха скандала от стотици километри. Затова, ако искаш да си запазиш значката – заповядай: грижливо поставена в отлято специално за целта стъклено блокче с вграден декоративен часовник. Блокчето беше с размер около един квадратен фут – твърде голямо, за да бъде носено в джоб.

Ървинг кимна на Гелвин-младши и той натисна бутона отново. Бош разказа всичко, както си беше, без да спести каквото и да е, и спря едва когато младшият трябваше да обърне касетата. Мъжете в костюми му задаваха въпроси от време на време, но като цяло почти не го прекъсваха. Ървинг поиска да узнае какво беше пуснал Бош от кея при Малибу. Хари почти не си спомняше вече. Никой не водеше записки. Просто стояха и слушаха как разказва. Той завърши след около час и половина. Тогава Ървинг погледна Гелвин-младши и кимна. Онзи спря касетофона.

Когато разбра, че нямат повече въпроси, Бош зададе своите:

– Какво намерихте в дома на Рурки?

– Това не е твоя работа – рече Ървинг.

– Не е друг път. Това е част от разследването на едно убийство. Рурки е убиецът. Той ми призна.

– Твоето разследване беше прехвърлено на друг.

Бош не каза нищо, понеже в гърлото му заседна буца от яд. Огледа се из стаята, но никой от другите мъже, дори и Гелвин-младши, не го погледна.

Ървинг рече:

– А сега, преди да изляза пред обществото и да заговоря за това как мои колеги, служители на закона, са били убити по време на изпълнение на служебните им задължения, трябва да съм сигурен, че знам всички факти. Трябва също да имам и доказателства, подкрепящи тези факти. Не искам никакви слухове да плъзнат по адрес на добри хора.

Бош не можа да се въздържи:

– Нима вие всички мислите, че може да се замаже цялата тая история? Ами какво ще кажете за вашите двама клоуни? Как ще обясните техните действия? Най-напред те поставят „буболечката“ в телефона ми, а после се захващат с някакво шибано наблюдение и следене, докато ги застрелят. И вие искате да ги изкарате герои? Кого ще заблудите?

– Детектив Бош, всичко вече беше разяснено. Това не е ваша работа. Освен това не ви влиза в задълженията да противопоставяте ваши твърдения на изявленията, направени официално от управлението и от Бюрото във връзка със случилото се. И това, детектив Бош, е заповед. Ако си отворите устата по този въпрос пред пресата, с това кариерата ви на детектив от Лосанджелиската полиция ще приключи.