Майкъл Конъли: Черното ехо

Помълчаха известно време и двамата замислени. Накрая Бош каза:

– Джери, предлагам ти една сделка.

– Сделка ли? Добре, да чуя.

– Сега си отиваш у дома или в извънградската къща, или където искаш. Аз поемам работата оттук нататък. Ще отида да прослушам записа на анонимното телефонно обаждане в информационния отдел. После ще се отбия до службата да оформя доклада по случая. Ще проверя дали Сакаи е уведомил близките на Медоус, ако има такива. Доколкото си спомням, той беше от Луизиана. Насрочил съм аутопсията за утре сутринта в осем часа. Ще свърша и тая работа. А ти ще се оправяш с онези от телевизията и ще довършиш започнатото от миналата вечер. Смятам, че няма да имаш никакви проблеми.

– Значи се нагърбваш с всичката мръсна работа, а мен оставяш да се шляя?

– Аха, но ще искам и още нещо. Утре, като тръгнеш насам, отбий се до Службата за ветерани в Сепулведа и се опитай да ги убедиш да ти дадат досието на Медоус за справка. Може да съдържа някои имена, които да ни бъдат от полза. Както ти казах, той е разговарял с психиатъра, докато е бил в отделението на второ ниво, както и с другарите си по съдба в клиниката. Може някой от онези типове да се е боцкал заедно с него и да знае какво е станало после. Наистина това е изстрел напосоки, но все пак. Ако нещо ти се опънат, обади ми се. Аз ще ти издействам необходимото официално нареждане.

– Звучи като добра сделка. Но съм загрижен за теб, Хари. Искам да кажа, че ние с теб работим отскоро, и знам, че вероятно ти се иска да си осигуриш връщането в градския отдел „Кражби и убийства“. Но не виждам смисъл да се трепеш чак толкова по този случай. Вярно, жилището на убития е било претърсено, обаче въпросът не е в това. Въпросът е защо ти отдаваш такова значение на всичко това. Според мен тук няма нищо необичайно. Просто някой е закарал Медоус горе при язовира, след като той се е надрусал и е хвърлил топа, а после се е върнал и е претърсил жилището, за да открие запасите му. Ако изобщо е имал такива.

– Вероятно е така, както казваш – рече Бош след малко. – Обаче мен ме притесняват няколко неща. Иска ми се още малко да си поблъскам главата, докато се уверя напълно.

– Е, както казах, моята е лесна. Ти му мисли.

– Смятам да поогледам тук още малко. Ти тръгвай сега, а утре ще се видим, когато се върна след аутопсията.

– Добре, партньоре.

– И виж какво, Джери…

– Да?

– Това няма нищо общо с връщането ми в града.

Бош остана сам. Седеше, мислеше и оглеждаше стаята изпод вежди, сякаш да открие някакви тайни. Погледът му случайно попадна върху картите на масата. Той взе останалите карти и ги разгледа. Попадна на две пики, после на две купи. Значи със сигурност играта не е била изиграна докрай. Била е прекъсната и е останала недовършена.

Стана неспокоен. Погледна зеления стъклен пепелник и видя в него само фасове от „Кемъл“ без филтър. Това марката на Медоус ли беше, или на неговия убиец? Стана и се разходи из стаята. Отново го лъхна леката миризма на урина, идеща откъм коридора. Влезе в спалнята. Издърпа отново чекмеджетата на скрина и огледа за втори път съдържанието им. Нищо не му направи впечатление. Отиде до прозореца и погледна навън, към отсрещната сграда през улицата. Видя един мъж с количка от супермаркет да рови с пръчка в кофите за боклук. Количката му беше до половината пълна с кутийки от различни марки безалкохолни напитки и бира. Бош се отдалечи от прозореца, седна на леглото и опря гръб до стената на мястото, където трябваше да бъде горната табла и бялата боя беше зацапана до сиво. Усети студената стена зад гърба си.

– Подскажи ми нещо – прошепна той на несъществуващия събеседник.

Според Хари нещо беше прекъснало играта на карти и Медоус беше умрял именно тук. После е бил закарай до тръбата. Но защо ли? Защо не са го оставили тук? Бош отпусна глава назад и загледа отсрещната стена с празен поглед. И точно тогава забеляза пирона. Беше забит на около метър над скрина и беше боядисан с бяла боя наред със стената преди много време. Затова и не беше го забелязал по-рано. Хари стана и отиде да погледне зад скрина. В пролуката между него и стената, широка седем-осем сантиметра, видя падналата рамка. Избута с рамо настрана тежкия скрин и вдигна рамката. После се върна и седна на края на леглото, за да я огледа. Стъклото се беше счупило вероятно когато рамката е паднала. Останалите парчета, напукани под формата на паяжина, закриваха частично черно-бяла снимка с размери 20 на 25 сантиметра. Беше избеляла от времето и по ръбовете цветът й клонеше към кафеникавожълт. Снимката очевидно беше правена преди повече от двадесет години. Бош бе сигурен в това, понеже между две пукнатини в стъклото видя собственото си младежко лице, усмихнато и вторачено в обектива.