Майкъл Конъли: Черното ехо

– И знаеш ли какво ще ми отговори той? Ще каже, че няма никакво значение от колко време се боде онзи, просто рано или късно те всички я оплескват. Бош, колко шейсет и пет годишни наркомани си виждал през живота си? Никой не доживява толкова. Накрая иглата винаги им вижда сметката – рано или късно. Също както и на този в тръбата.

Бош се обърна и се огледа, за да се увери, че никой от униформените не ги гледа или слуша. После отново срещна погледа на Сакаи.

– Просто кажи на Сали, че ще дойда там по-късно – рече той тихо. – Ако не открие нищо съществено при първоначалния преглед, тогава можете да сложите трупа накрая на опашката в залата или дори да го откарате чак до бензиностанцията на булевард „Ленкършим“. Тогава хич няма да ми пука, Лари. Но ти все пак му кажи. От него зависи какво ще реши, не от теб.

Бош махна ръка от вратата на камионетката и отстъпи назад. Сакаи се качи и я затръшна след себе си. Запали мотора и за известно време остана загледан в Бош през прозореца, преди да потегли.

– Бош, ти си истински таралеж в гащите – рече той. – Утре сутринта ще го оправим. Това е всичко, което мога да направя. Днес просто няма начин.

– Добре, утре, обаче първи за деня, нали?

– Просто ни остави на мира днес, става ли?

– Първи за утре, нали така?

– Ох, да, първи.

– Хубаво. Засега ви оставям. Ще се видим утре.

– Не и с мен, човече. Аз ще си спя.

Сакаи вдигна прозорчето и потегли. Бош отстъпи встрани, да им направи път, а когато колата се отдалечи, той се върна при тръбата и постоя, загледан в нея. Тогава за първи път забеляза цветните драсканици по нея. Не беше пропуснал обстоятелството, че отвън тръбата беше буквално покрита с надписи, просто едва сега се загледа в отделните думи и изречения. Доста от тях бяха писани отдавна, бяха избледнели и на места се сливаха. Имаше какви ли не мъдрости, заплахи, съвети и препоръки – някои отдавна забравени, други добре помнени. Имаше и лозунги: „Напуснете Л.А.!“, имаше имена: Озон, Бомбардировача, Насилника и много други. Едно от последните изпълнения задържа погледа на Хари. Отстоеше на около четири метра от края на тръбата и се състоеше само от две букви: „Ша…“ Двете букви бяха изписани с един замах на ръката с флакона. Горната част на С-то [8]беше сгърчена и назъбена и създаваше впечатление за уста. Една зинала паст. Нямаше зъби, но Бош сякаш ги усещаше. Работата очевидно не беше довършена. Все пак беше добра – оригинална и прецизна. Бош насочи камерата и фотографира анонимната творба.

После тръгна към колата на техническия екип, пускайки пътьом плаката в джоба си. Донован подреждаше оборудването по рафтовете вътре, а пликовете с веществени доказателства поставяше в дървени касетки от бяло вино.

– Намерихте ли вътре изгоряла кибритена клечка? – запита Бош.

– Аха, и то съвсем прясна – отвърна Донован. – Беше изгоряла докрай. Намерих я на около три метра навътре. Включил съм я в описа на предметите.

Бош взе в ръце една карнетка, върху която имаше прикачен лист със скица, показваща положението на тялото и къде са били предметите, намерени в тръбата. Той забеляза, че клечката е била намерена на повече от пет метра от трупа. После Донован му показа самата клечка, която стоеше на дъното на отделно пликче.

– Ако се окаже, че е откъсната от кибрита, намерен сред принадлежностите на онзи тип, ще ти се обадя – рече той. – Ти нали точно за това мислеше?

– Намериха ли нещо друго униформените? – запита вместо отговор Бош.

– Всичко е тук – каза Донован, посочвайки дървеното сандъче, в което пликовете ставаха все повече. Те съдържаха най-различни отпадъци, които служителите бяха намерили в радиус от петдесет метра около тръбата. Към всеки плик имаше описание на местоположението на всеки предмет в момента, когато е бил намерен. Бош започна да изважда пликовете един по един и да оглежда съдържанието им. Повечето от нещата бяха боклуци, които най-вероятно нямаха никаква връзка с трупа в тръбата. Това бяха вестници, парцали, една дамска обувка с висок ток и плик със засъхнала синя боя. Плик за „дишане“.

Бош вдигна един от найлоновите пликове, в който имаше капаче от флакон с аерозолна боя. В следващия беше самият флакон. На етикетчето пищеше „морскосиньо“. Бош разклати плика, да провери дали във флакона е останала боя. Отнесе го до тръбата, където го отвори и натискайки с химикалката си дюзата отгоре, пръсна малко от синята боя до надписа „Ша“. Пръсна повече, отколкото беше необходимо. Боята потече надолу по извитата тръба и закапа върху чакъла. Цветът беше същият.