Майкъл Конъли: Черното ехо

Хари се замисли за момент над това. Защо ли драскачът беше захвърлил наполовина пълен флакон с боя? Погледна етикета върху найлоновия плик. Флаконът беше намерен близо до водата. Някой се беше опитал да го хвърли във водохранилището, но не беше успял. Защо ли, замисли се Хари отново. Клекна пред тръбата и се загледа в буквите отблизо. Реши, че каквото и да беше написаното – име или нещо друго, – то със сигурност не беше довършено. Нещо се беше случило. Нещо, което е накарало драскача да спре и да захвърли флакона, капачката и пликчето с боя отвъд оградата. Дали не са били полицаите? Бош извади бележника и си записа да се обади след полунощ на Кроули и да провери дали някой от неговите хора е ходил нагоре към язовира през време на сутрешната смяна.

А ако не е била полицията, която е принудила драскача да хвърли флакона? Ако той е видял как пренасят и вкарват трупа в тръбата? Бош си спомни, че Кроули бе споменал за анонимно обаждане, в което някакво хлапе бе съобщило за трупа в тръбата. Дали не се беше обадил драскачът? Бош отнесе флакона обратно в камионетката на техническия екип и подаде плика на Донован.

– Снемете отпечатъци от това – рече той. – Мисля, че е възможно да принадлежи на свидетел.

– Дадено – отвърна Донован.

Бош подкара надолу по хълма, после зави по булевард „Баръм“ и се отправи на север към околовръстното шосе на Холивуд. След като премина прохода Кахуенга, той пое към Вентура, а после зави отново на север по шосето за Сан Диего. Отне му около двадесет минути да измине десетте мили. В неделя движението не беше твърде оживено. Излезе на „Роско“ и измина няколко преки на изток, за да стигне района на Ленгдън, където бе живял Медоус.

Както повечето извънградски общини на Лос Анджелис Сепулведа имаше добра и лоша част. Бош не очакваше да види грижливо поддържани тревни площи с редици от мерцедеси и волво на улицата, на която бе живял Медоус, и не се разочарова. Сградите в района не бяха виждали поддръжка поне от десет години. На прозорците на приземните етажи имаше решетки, а върху вратите на гаражите – изобилие от драсканици. Острата миризма, идваща откъм пивоварната на булевард „Роско“, се носеше из целия квартал. Миришеше като в моряшка кръчма към четири сутринта.

Медоус беше живял в една П-образна жилищна кооперация, построена някъде в средата на петдесетте години, когато миризмата на хмел все още не е изпълвала въздуха наоколо, нямало е апаши на всеки ъгъл и хората в квартала още са хранели надежди. В средата на вътрешния двор имаше басейн, който отдавна не беше пълен освен с пясък и боклуци. Около него едва се забелязваше ивица от кафява трева, която се сливаше с мръсния цимент. Медоус беше живял в един от ъгловите апартаменти на сградата. Докато изкачваше стъпалата и вървеше по терасата отпред, Бош чуваше постоянното бучене, идещо откъм шосето. Вратата на апартамент № 75 беше отключена. Отваряше се навътре, за да влезе човек в неголяма стая, служеща едновременно за всекидневна, трапезария и кухня. Едгар се беше облакътил върху един плот и пишеше нещо в тефтерчето си.

– Хубаво местенце, а? – рече той.

– Аха – рече Бош и се огледа наоколо. – Никой ли няма вкъщи?

– Няма. Разговарях със съседката и тя каза, че не била виждала никой да се мярка от онзи ден насам. Човекът, който живеел тук, й казал, че се казва Фийлдс, а не Медоус. Хитро, а? Жената казва, че живеел самичък. Тук бил от около година и повечето време прекарвал сам. Това е всичко, което знаела.

– Показа ли й снимката?

– Аха, позна го. Макар че никак ней се понрави да гледа снимка на мъртвец.

Бош тръгна из късия коридор, който водеше към банята и спалнята.

– Ти ли отвори външната врата? – запита той.

– Не беше заключена. Без майтап. Чукам аз няколко пъти и тъкмо се каня да сляза долу до колата за инструментите, когато натиснах бравата – просто ей тъй…

– И тя се отвори?

– Отвори се.

– Говори ли с хазяйката?

– Нямаше я. Би трябвало да е тук, но сигурно е излязла да обядва или да прасне един шприц. Май всички, които видях тук наоколо, се боцкат.

Бош се върна във всекидневната и се огледа. Не че имаше кой знае какво за гледане. До едната стена стоеше диван, покрит със зелена кувертюра от изкуствена материя, а до отсрещната – тапицирано кресло. На килима до креслото стоеше малък телевизор. Насред трапезарията имаше гола маса с пластмасово покритие и три стола около нея. Четвъртият стоеше до стената. Бош се загледа в ниската масичка пред дивана, чиято повърхност беше изгорена от цигари. Върху нея имаше препълнен с фасове пепелник и книжка с кръстословици. Около пепелника лежаха разхвърляни карти като от току-що прекъсната игра. Имаше и телевизионен справочник за седмицата. Бош не знаеше дали Медоус беше все още пушач, но помнеше, че у него не бяха намерени цигари. Мислено отбеляза, че трябва да провери това по-късно.