Майкъл Конъли - Черното ехо

– Следиш ли мисълта ми?

Тя кимна. Той запали цигарата.

– Какво е най-добре да направиш, след като си извършил удара в първата банка, преди да преминеш към втората? Спотаяваш се и внимаваш нещо да не те издаде. Отърваваш се от всичко, взето за прикритие от останалите касети. Не задържат нищо. Скриваш само диамантите от касетата на Бин. Не бива веднага да започнеш да ги пласираш, понеже това може да привлече вниманието на властите върху теб и да развалиш по този начин втория удар. Всъщност и Бин вероятно си има негови хора, които търсят диамантите. Искам да кажа, че е възможно през всичките тези години той да е започнал да ги обръща в налични пари и оттам да се познава с някои хора от мрежата за пласиране на скъпоценности. При това положение те също ще дебнат за неговите диаманти.

– Значи Медоус е нарушил правилата на играта – рече тя. – Задържал е гривната, въпреки че не е трябвало. Затова неговите хора са го наказали. После са разбили заложната къща и са си прибрали гривната. – Тя поклати глава, възхищавайки се на добрия замисъл. – Всичко щеше да е наистина изпипано съвършено, ако Медоус не беше направил това.

Бош кимна. Останаха още известно време, загледани един в друг, после отместиха погледи към зелените площи на гробището. Бош пусна цигарата на земята и стъпи върху нея. Двамата едновременно погледнаха към хълма и видяха черните стени на Мемориалния комплекс на ветераните от Виетнам.

– Какво прави това тук? – запита тя.

– Не знам. Това е умален наполовина модел от изкуствен мрамор. Предполагам, че го местят насам-натам за в случай, че някои не могат да се доберат до Вашингтон, за да видят оригинала.

Изведнъж Еленър пое шумно въздух и се обърна към него.

– Хари, в понеделник е Денят на загиналите.

– Знам. Банките са затворени за два дни, а някъде и за три. Трябва да открием Тран.

Тя се обърна и тръгна обратно към Бюрото. Той хвърли един последен поглед към мемориалния комплекс. Високият обелиск от изкуствен мрамор с издълбаните в него имена се издигаше на склона на хълма. Един човек в сива униформа метеше алеята, водеща до него. Пред паметника имаше голям букет от виолетови цветя.

Хари и Еленър мълчаха, докато излизаха от гробището и се отправяха обратно по булевард „Уилшайър“ към сградата на ФБР. Тя зададе въпроса, който отдавна се въртеше в ума Бош и на който той все още нямаше добър отговор.

– Защо сега? Защо са чакали толкова дълго време? Минали са петнайсет години.

– Не знам. Просто сега му е дошло времето, и толкоз. Хора, предмети, невидими сили и прочие неща понякога се срещат съвсем неочаквано. Аз вярвам в съдбата. Кой знае? Може Медоус да е забравил за този Бин и просто да го е видял един ден на улицата. Тогава всичко се е върнало в съзнанието му и той е измислил идеалния план. Може това да е било планирано от друг човек или пък просто да им е хрумнало през този единствен ден, когато тримата са се събрали в „Рота Чарли“. Има толкова много защо, че просто не им се вижда краят. На нас ни трябват само отговорите на въпросите „как“ и „кой“.

– Знаеш ли, Хари, ако те са някъде там, из града, или по-скоро би трябвало да кажа под града, и копаят новия тунел, то ние разполагаме само с два дни, за да ги открием. Трябва да изпратим няколко екипа под земята и да ги търсим.

Той си помисли, че изпращането на хора в градската канализация, които да търсят евентуален вход на бандитски тунел, е изстрел в тъмнината. Тя беше казала, че има повече от 1500 мили подземни тунели само под град Лос Анджелис. Можеха да не открият този на бандитите дори да разполагаха с цял месец за това. Ключът към разкритието беше Тран. Трябваше да открият последния капитан от сайгонската полиция, а после и неговата банка. Там щяха да се засекат с бандитите, които бяха и убийците на Били Медоус. Също и на Шаркай.

– Мислиш ли, че Бин би ни казал къде да намерим Тран? – запита Бош.

– Той не е декларирал, че съкровището му е задигнато от трезора, така че не ми прилича на човек, който би ни казал къде да търсим Тран.

– Вярно. Мисля, че трябва най-напред да се опитаме сами да го открием, преди да отидем при Бин. Нека оставим Бий като последна резерва.

– Започвам веднага с компютъра.

– Хайде.

Компютърът на ФБР и компютърната мрежа, до която той имаше достъп, не им показа веднага местонахождението на Нгуен Тран. Бош и Уиш не откриха нищо споменато за него и нито една програма от файловете на системите. Нямаше го в Централния архив на град Лос Анджелис, нямаше го сред списъците на гласоподавателите, както и сред данъкоплатците. Бош се обади на Хектор Вилабона и получи потвърждение, че Тран е влязъл в Съединените щати същия ден, когато е дошъл и Бин, но по-нататък нямаше никаква информация. След тричасово взиране в кехлибарените букви на компютъра Еленър Уиш го изключи.