Майкъл Конъли - Черното ехо

– Не знам – рече Бош. – Не е възможно, но се съмнявам. Може да са го измислили и по-късно. Важното в случая е това, че тримата са заедно или поне близо един до друг в Сайгон през 1975. После се събират отново в „Рота Чарли“. След това Медоус излиза, хваща се на няколко работи за прикритие, докато му изтече гаранцията. Тогава напуска и изчезва.

– Докога?

– До обира в „Уестленд Нешънъл“. Влизат в трезора, почват да разбиват касетите, докато открият тази на Бин. Или пък вече са знаели коя е неговата. Може да са го проследили и да са видели къде е скрил своя дял от диамантите. Трябва да прегледаме архивите на трезора отново и да видим дали този Фредерик Б. Айсли е посещавал банката по едно и също време с Бин. Обзалагам се, че точно това ще открием. Той е видял кой е сейфът на Бин, понеже е бил в трезора заедно с него.

После, по време на проникването, те разбиват неговия сейф и всичките други, вземайки съдържанието им за камуфлаж. Хитрото в случая е, че са знаели, че Бин не може да декларира какво му е откраднато, понеже то не е съществувало официално. Перфектна работа. Взели са всичките останали боклуци, за да прикрият истинската им цел – диамантите.

– Идеално престъпление – рече тя, – поне докато Медоус не залага гривната с нефритените делфини. Това става причина да бъде убит. И тук се връщаме отново на въпроса, който си задавахме преди няколко дена – защо? Другото нещо, което изглежда безсмислено в този случай, е защо Медоус, ако е участвал в обира на трезора, е продължил да живее в онази бърлога? Та той е бил вече богат човек, който обаче не се държи като такъв.

Бош продължи да върви, мълчейки известно време. Това беше въпросът, на който той търсеше отговора още от срещата с Ърнст. Помисли си за предплатения от Медоус наем за единадесет месеца напред. Ако беше жив, щеше да се изнесе през другата седмица. Както си вървяха из градината с бели камъни, всичко сякаш си идваше на мястото. В горната половина на пясъчния часовник вече не беше останал никакъв пясък. Накрая Бош заговори:

– Идеалното престъпление е било извършено едва наполовина, тъй като, залагайки гривната, той твърде скоро е изпортил цялата работа. Затова е трябвало да бъде пожертван, а гривната прибрана.

Тя спря и го загледа. Стояха на алеята, от която започваше парцелът на загиналите през Втората световна война. Бош забеляза, че корените на един стар дъб бяха поразместили надгробните камъни и бяха нарушили идеалната им подредба. Приличаха на зъби, които очакват намесата на зъболекаря.

– Обясни ми това, което току-що каза – рече Еленър.

– Разбили са останалите касети, за да прикрият това, което в действителност са търсили и което е било в касетата. Ясно ли ти е?

Тя кимна. Все още стояха на място и двамата.

– Така. И за да поддържат прикритието, какво е трябвало да направят? Да се освободят от всичко останало, взето другите касети, така че то да не се появи никога вече на свят. Нямам предвид да го скрият. Трябвало е да го разкарат, унищожат, потопят или заровят, за да не бъде никога открито. Защото веднага щом някое бижу или старинна монета, които са включени в списъците на откраднатото, се появи някъде и полицията го открие, ще има вече следа ц оттам всичко може да бъде разкрито.

– Значи мислиш, че Медоус е бил убит, понеже е заложил гривната? – запита тя.

– Не само заради това. Има и още нещо. Защо Медоус, ако вече е имал някакъв дял от диамантите на Бин, ще се занимава с някаква гривна, която струва няколко хилядарки? Защо ще продължава да я кара по начина, по който е живял преди? Няма никакъв смисъл.

– Губиш ми времето, Хари.

– Губя и своето. Но я погледни за момент на нещата от този ъгъл. Да речем, че Медоус и другите са знаели къде се намират Бин и този другият капитан – Нгуен Тран, както и къде са скрили диамантите, които са пренесли тук. Да приемем, че има две банки и диамантите са били в два сейфа за лични депозити. Трябвало е да ударят и на двете места. Най-напред те проникват в банката, където е дялът на Бин. Значи сега им остава да намерят и този на Тран.

Тя кимна отново, за да покаже, че следи мисълта му. Бош усети, че го обзема някакво вълнение.

– И така, на тях им трябва време, да измислят план, да изградят стратегия. Трябва да нагласят нещата така, че банката да бъде затворена за три поредни дни, понеже точно толкова време им е необходимо, за да направят всичко да изглежда правдоподобно. И накрая, трябва им време, за да изкопаят тунела.

Той беше забравил да запали цигара. Осъзнавайки това, Бош пъхна една в уста, но започна да говори, преди да я беше запалил.