Джон Кейз - Осмият ден

Барзан се подсмихна.

— Така мислят повечето хора, но далеч не е само това.

Кюрдите, обясни той, били народ без държава — както евреите преди създаването на Израел. Кюрдската родина обхващала региона, известен на историците като Месопотамия, който се състоял от отделни части от Турция, Ирак, Сирия, Иран и Азербайджан.

— Ние сме трийсет милиона в район, голям колкото Тексас. Ако имахме своя страна — ако съществуваше Кюрдистан — той щеше да е с по-голямо население от всяка държава от арабската лига, освен Египет. И тъкмо затова никога няма да се осъществи.

Макар че имали свой език и обичаи, Барзан смяташе, че кюрдите едва ли някога щели да живеят в своя независима държава — колкото и да се борят за това. Племената били разпокъсани и големите сили в региона правели всичко възможно това положение да се запази.

Езидите били една от няколкото кюрдски етнически групи. От религиозна точка кюрдите били християни, мюсюлмани, зороастрийци, езиди или просто не се поддавали на определение. Но всички участвали във въстания срещу властта. Нищо чудно, че това довело до контратерор — цели села били сривани със земята и кюрдският език и култура били подложени на гонение. В Ирак кюрдите били атакувани с химическо и биологическо оръжие. В Турция от десетилетия водели партизанска борба, която напоследък позатихнала.

Дани потръпна.

— Звучи песимистично.

Барзан сви рамене.

— Аз имах късмет. За Зебек е било по-трудно — много по-трудно.

— Защо?

— Когато родителите му били убити, той бил отведен в подземния град…

— И „подземен град“ ли има?

— И то не един — отвърна Барзан. — Цяла Източна Анадола е осеяна с такива. Само в Кападокия трябва да са десетки. Туристите се редят на опашка да ги разглеждат. — Той отново сви рамене. — Тук на изток не са толкова много, но в Сирия има няколко доста известни.

— Но когато ги наричаш „градове“…

— По-скоро са като мравуняци. Скалата е туф, така че лесно се дълбае. И са древни. Археолозите смятат, че датират от деветхилядната година преди Христа — почти колкото Сфинксът.

— Големи ли са? — попита Дани. — Колкото щерната в Истанбул ли?

— О, много по-големи. Градът край Юзелюрт — Невазир — е дълъг около километър и е дълбок около седем етажа. Има собствена вентилационна система, тайни врати и складове за храна и вода. Вътре седмици наред могат да живеят хиляди хора.

— Но защо? И изобщо защо са били създадени?

— Никой не знае. Най-вероятно са били скривалища, нали разбираш, където хората са се криели от различни завоеватели. Така или иначе, след като родителите на Зебек били убити, той бил отведен там — в Невазир, под земята. Това изглеждало най-безопасното за него място и в известен смисъл наистина е било така. Но не се получило както го мислели. Хората, отведени там, били избити на другия ден.

— И?…

— И той останал сам. Бил шестгодишен. Свещта догоряла и той останал в мрака на трийсет метра под земята.

— Господи, колко време е стоял там? — попита Дани.

Барзан сви рамене.

— Няколко дни. Може би четири-пет.

— Божичко!

— Казват, че когато излязъл, бил много объркан.

— Да, естествено — саркастично отбеляза Дани.

— По време на тези периодични… репресии властите просто подлагат кюрдите на кланета. Но ако семейството има пари, може да напусне къщата си и да избяга. Да изчака, докато положението се промени. Моите родители ме заведоха в Париж, когато бях петгодишен. Роднините на Зебек го завели в Рим приблизително по същото време. Аз се върнах едва преди пет-шест години.

— Значи цялото ти семейство е заминало, така ли?

Барзан поклати глава.

— Почти. Дядо ми остана да се грижи за всичко.

— За шейх Мунир ли говориш?

Кюрдът кимна с глава.

— Не си ли изненадан, че го познавам?

— Не, разбира се. Как според теб се озова тук?

— Не знам — промълви Дани. — Смятах, че онзи тип с фланелката на Кукоч или другият, от магазина за килими…

— Да, естествено — каза Барзан. — Те те доведоха, но…

— За Мунир ли работят? — предположи Дани.

Барзан се намръщи.

— „Работят“ не е точната дума. Те по-скоро са негови… довереници. Правят каквото им каже, но също изпълняват ролята на негови представители. Понякога без негово знание.

— Значи Мунир е нещо като… кмет, така ли?

Барзан се засмя.

— Той е един от старейшините.

После му обясни, че езидите се ръководели от имам, който бил избиран от съвет от девет старейшини от различни географски области и оставал такъв до края на живота си.