Джон Кейз - Осмият ден

— Е… — започна Барзан.

— Утре ще разпитам някои хора — предложи тя. — Ще ми се обадите ли?

— Непременно — обезсърчено обеща кюрдът. — Благодаря ви.

— Моля. Вие сте?…

— Реми Барзан.

Жената го помоли да продиктува името си по букви и го записа.

— Добре. Ще оставя съобщение за вас.

— Благодаря ви.

— Дочуване — бодро каза тя.

Барзан затвори.

— Какъв е този доклад? Какъв артефакт? За какво говорехте? — попита Дани, макар да усещаше, че очите му се затварят.

Кюрдът се обърна към него и наклони глава. После си погледна часовника и се изправи.

— Утре ще поговорим за това. Трябва да се обадя на някои хора, а ти имаш нужда от зъболекар. И от сън.

На сутринта една срамежлива млада жена — която спокойно можеше да е гадже на Барзан — заши устната на Дани. Когато свърши, тя го изведе навън, където чакаше джип. Зад волана седеше едър хлапак с M-16 в ръка, който четеше комикс. Той видя Дани, усмихна се и хвърли комикса на задната седалка. След като пътуваха в мълчание петдесетина километра, стигнаха до малък град и спряха пред голяма сграда с огромна табела над входа. На нея бе изобразен гигантски кътник, от който излизаха лъчи. Табелата напомни на Дани за британска кръчма — „Веселия зъб“ или нещо подобно. Перспективата да отиде на зъболекар на такова място го накара да се замисли, но се оказа, че доктор Джирлик работи безболезнено и ефикасно. След час Дани имаше нов зъб и си тръгна с блистерче антибиотик. Стоматологът му беше дал да се види в джобно огледалце. Лъскавият метален зъб му се стори също толкова грозен, колкото и дупката.

Когато се върна във вилата, завари Барзан да чете вестник до дълга дървена маса на двора. Бежовите мастифи лежаха от двете му страни и хъркаха. Кюрдът посочи към стола срещу себе си и Дани седна.

— Къщата ти е много приятна.

Барзан се усмихна.

— Не е моя. — Забелязал изненадата на Дани, той прибави: — На един приятел от Анкара е. Депутат в парламента. Ако бях отседнал в някоя от къщите на семейството си, Зебек щеше да ме открие за ден-два. Така ще му трябва повече време.

— Хммм — измърмори Дани.

— И в момента го очаква премия. Ако открие мен, ще открие и теб.

— Затова сигурно би трябвало да…

Барзан го прекъсна, преди да довърши изречението.

— Свободен си да си вървиш.

Но естествено, Дани нямаше къде да отиде. Той си напомни, че Дани Крей е в началото на списъка на Зебек с неотложни задачи, също като Реми Барзан. Не можеше да се каже, че кюрдът го е проследил и отвлякъл. Не. Беше го довел в тази вила, защото погрешно бе изтълкувал намеренията му, ала американецът беше дошъл в Юзелюрт, за да се срещне с човека, който седеше насреща му и бе една от последните две възможности да се добере до истината. Другата беше Оле Гунар Ролвааг.

— Може би изобщо няма да ни открие — отвърна Дани.

Барзан поклати глава.

— О, ще ни открие. Той е езид. Въпреки че половината от контролните постове са мои хора… въпрос е само на време.

— Значи искаш да кажеш, че с нас е свършено.

Кюрдът се усмихна.

— Може и да не е. Може да се преместим, преди да ни намери. Може да се справим с него, преди той да се справи с нас. Да се надяваме.

Въпреки че Барзан беше наблюдавал как го изтезават, Дани не можеше да не го харесва. Харесваше острото му чувство за хумор и скромното му поведение. Изгаряше от любопитство да научи повече за своя домакин.

— Какво е семейството ти? — попита Дани.

— Голямо — отвърна Барзан. — Шестима братя, три сестри, четирима чичовци, пет лели, двайсет братовчеди, внуци. Двама от братята ми са военни — единият е в армията, преследва другия, който е от ПКК. Двама въртят бизнес — единият законен, другият не. Останалите — единият е политик, другият не. Това съм аз. Имам лозя край Кападокия и произвеждам качествени вина. Освен това съм си направил ниша във френската преса, завеждам кюрдските въпроси. — Той наля в две чаши малцово уиски без лед. — А ти?

Дани сви рамене.

— Моето семейство не е чак толкова голямо. Имам двама братя. Не са нито генерали, нито сенатори.

— Ти си по-добре — пошегува се домакинът.

Когато им поднесоха кафе и баклава с фъстъци, Дани го попита за дървесните пръстени. Барзан сви устни.

— По-късно ще стигнем и до това. Кажи ми какво ти е известно за нас?

— За кои „вас“?

— За езидите. А и за кюрдите.

Дани си спомни разговора с монаха.

— Инзаги говореше за това, но… тогава мислех главно за компютъра. — Той замълча и се опита да се сети. — Той каза, че почитали дявола — имам предвид езидите.