Джон Кейз - Осмият ден

— Не знаех, че ще се случи така — каза Дани. — Проверката на извънградските разговори беше съвсем естествена. Всеки частен детектив започва оттам.

— Само че в този случай се е стигнало до смъртта на няколко души, нали?

— Знам.

Барзан измъчено сбърчи чело.

— Пател и после… — Той вдигна ръка към лицето си. — Моята прислужница — тя просто ми поиска колата назаем, това е.

— Разказаха ми за нея в Истанбул, в твоя офис. Съжалявам.

— Полицията каза, че имало един килограм С4 — продължи Барзан. — Свързан със запалването. Почти цялата улица беше вдигната във въздуха. Навсякъде имаше стъкла, парчета човешко месо…

— Затова си дошъл тук — каза Дани.

Барзан кимна и промени темата — донякъде.

— Имаш ли представа какво е търсил Зебек?

— Кога? — попита американецът.

— В Италия.

Дани се замисли.

— В компютъра ли имаш предвид?… Не. Така и не ми каза. Не го попитах. — Пауза. — Производствени тайни? — Нова пауза. — А ти знаеш ли?

За негова изненада домакинът едва забележимо кимна.

— Да, струва ми се…

Дани зачака Барзан да му обясни и след като кюрдът не го направи, почти извика:

— Е?! И после какво?

— Дървесни пръстени.

Дани реши, че не е чул вярно.

— Моля?

— Мисля, че е търсел дървесни пръстени. Файлове JPEG, показващи дървесни пръстени.

„Трябва да е от лекарството…“

— Не — каза Дани. И после: — Какви са тези дървесни пръстени?

Барзан не отговори.

— Поради тази причина Крис се е обаждал на Ролвааг в Норвегия. Между другото, опитвал ли си да се свържеш с него?

— Още не.

— Може би е време. Знаеш ли в кой град е?

— В Осло — в института „Осло“.

— Ако не е късно, можем да го предупредим — безизразно рече Барзан. Нова мисъл накара лицето му да грейне. — И може би да получим доклада!

— Какъв доклад?

Ала лицето на кюрда отново бе помръкнало.

— Струва ми се, че Ролвааг почти няма шанс.

Барзан се изправи и отиде до старинно бюро, върху което имаше супермодерен телефон. Той седна и вдигна слушалката. Опита се да получи номера от норвежките телефонни услуги, но не беше лесно. Дани усещаше ефекта на лекарството и се взираше в огъня. Почти бе задрямал, когато чу силния звън на телефона. Барзан го беше включил на външен говорител.

Включи се телефонен секретар и се разнесе записан женски глас на норвежки.

— Естествено — каза кюрдът. — В Норвегия е нощ — къде ми беше умът? Телефонните услуги не работят. — Той се наведе и понечи да натисне бутона, когато някой отсрещна вдигна.

— Hallo! Vaersa snill.

Кюрдът вдигна слушалката, но без да изключи външния говорител.

— Знаете ли английски? — попита той.

— О, да — отвърна жената.

— Опитвам се да се свържа с Оле, Оле Ролвааг.

— Оле ли? — изненада се норвежката. — Съжалявам, не е възможно.

— Може ли да му оставя съобщение?

— Съжалявам, не е възможно.

— Но…

Тя го прекъсна.

— Искам да кажа, той… умря? — Думите й прозвучаха като въпрос. — Той… на единайсети август… беше убит.

— Разбирам — отвърна Барзан. Разнесе се пращене, после двамата заговориха едновременно.

— Аз…

— Той…

— Моля?

— Беше злополука — продължи жената. — Оле си тръгна от работа с колело и една кола… как се казва… го блъснала. Шофьорът избягал. Оле загинал на място. Така и не откриха колата.

Барзан се прокашля.

— Господин Ролвааг…

— Доктор Ролвааг, да?

— Той работеше с един мой приятел, Кристиан Терио.

— О, да!

— Анализ на артефакт. Възможно ли е да получа копие от доклада?

— Всичко влиза в базата данни — с напевен скандинавски глас отвърна жената. — Всички доклади се предлагат срещу съответната такса.

Барзан започна да диктува данните — името на Терио, приблизителната дата — но норвежката го прекъсна.

— Докладите се въвеждат по името на клиента в азбучен ред. Това е първият критерий. Продиктувайте ми името, моля.

Барзан го направи.

— Добрее. Я да видим.

Чуха тракане на компютърна клавиатура. Изтече около минута.

— Не — отново се обади жената. — Нищо не откривам? Но наскоро имахме проблем с компютърната система. Може би трябва да потърся в архива, който се съхранява при артефактите. Ще изчакате ли? Или пак ще се обадите?

— Не, ще изчакам — отвърна Барзан. — Ще изчакам. — Дани не знаеше защо са толкова важни тези „дървесни пръстени“, но по нетърпението и безпокойството на Барзан съдеше, че проблемът наистина е сериозен.

Накрая норвежката се върна на телефона.

— Съжалявам. Нищо не намерих — тази папка липсва! Няма го дори артефактът, макар да виждам, че е бил тук. Видях плексигласовия му контейнер. И никой не се е разписал за изнасянето му. — Гневът й ясно се долавяше. — В института „Осло“ не се случват такива неща. Има си процедури… — Тя провлече глас.