Джон Кейз - Осмият ден

На лицето на Барзан се изписа разкаяно изражение. После въздъхна.

— Е, човек се учи, докато е жив.

Нямаше новокаин, но Барзан му донесе също толкова успокояващо средство — карамфилово масло. Дани внимателно намаза с памук дупката от избития зъб. Венецът започна да пари, но за негова изненада болката почти мигновено отслабна.

— Съжалявам за всичко — каза Барзан.

— Няма проблем — измърмори Дани, въпреки че не го мислеше.

Извинението на кюрда едва ли можеше да компенсира онова, което бе преживял. Но за момента си беше научил урока за оспорването на нечия правота от позицията на слабия. Този човек беше негов домакин. А и почти не можеше да ходи. По-добре да почака.

— Не знаех за Крис — продължи Барзан. — Макар да подозирах, че му се е случило нещо.

— Приятели ли бяхте?

— Да. — Кюрдът прокара пръсти през косата си. — Вижте, защо не си починете известно време? Ще се погрижа да получите дрехи и по-късно ще поговорим.

Това не бе предложение, пък и Дани не бе в настроение за приказки — не точно сега. Щом отвореше уста, нещо пронизваше лявото му ухо и усещаше пареща болка в долната челюст. Барзан прати един от хората си да донесе стара инвалидна количка. Дани предпочиташе да ходи, ала ходилата му бяха подути и пулсираха. Подобно на презрели домати, те като че ли всеки момент щяха да се сцепят. Затова с хриплива въздишка седна в количката и се отпусна назад.

— Тогава до вечеря — сбогува се Барзан.

Заспа на кожено кресло до прозореца в спалня, която гледаше към двора. Краката му бяха потопени във вцепеняваща леденостудена вода. Спа дълбоко и не сънува нищо. След няколко часа внезапно се събуди и рязко се понадигна, осъзнал къде се намира. И уплашен.

От слънцето бе останала само бледа розовина зад стените на двора. Водата, в която бяха краката му, се беше стоплила. От коридора се носеше гласът на Били Холидей.

Дани бавно се изправи и с накуцване прекоси каменния под до банята. Отвори кранчетата и започна да пълни ваната. После отиде при мивката и се надвеси над нея. Чувстваше се замаян, болеше го цялото тяло и му се гадеше. Той предпазливо вдигна очи към огледалото и изпъшка. По предницата на ризата му беше засъхнала кръв, сякаш го бяха пръскали с кална вода. Долната му устна бе разкъсана, бузата му беше натъртена, дясното му око бе подуто и затворено. Той сбърчи лице и се стресна, когато видя дупката на мястото на избития му зъб.

Ваната възстанови силите му, макар че не се почувства добре. Истинското му подобрение започна с перкоцета, който пристигна в стаята му върху сребърен поднос, придружен с бутилка студена минерална вода. Той изпи две таблетки и облече дрехите, които му пращаше Барзан — тъмен ленен панталон, бяла риза, кожени сандали. Големи кожени сандали. Като се чудеше кога ще му подейства лекарството, Дани закуцука след прислужника до дневната, където завари Реми Барзан да седи пред запалена камина.

Друг прислужник им донесе бира. Кюрдът вдигна своята в нещо като тост.

— Наздраве! — каза той. — А сега ми разкажете за себе си и Зебек.

Отначало му беше трудно да говори, но когато перкоцетът подейства и болката отслабна, Дани се разбъбри. Отне му близо час да изложи основните моменти — от срещата в „Адмиралс Клъб“ до търсенето на компютъра на Терио, убийството на Инзаги и собственото му бягство в Истанбул. Барзан напрегнато слушаше, както подобаваше на добър журналист, и почти не задаваше въпроси. По някое време влезе прислужник с вдигащи пара чинии чеснова супа и блюдо с хляб и сирене. Дани лакомо се нахвърли на храната и с изненада установи колко е огладнял. Когато той свърши разказа си, Барзан доизясни пропуснатите подробности — разговорите на Терио с Пател, необяснимата способност на Зебек да го открива навсякъде, загубата на дискетата с копираните файлове.

— Значи си му дал имената на хората, на които се е обаждал Крис — каза Барзан.

Дани кимна с глава.

— Колко имена? — попита кюрдът.

— Само две — отвърна Дани. — Е, три.

— Този Пател…

— Ролвааг…

— Норвежеца — сякаш на себе си рече Барзан. — Значи е било неговото име.

— Оле Гунар Ролвааг.

Барзан кимна.

— В такъв случай в списъка са били три имена. — Той ги преброи на пръсти. — Пател, Ролвааг и…

— Ти — призна Дани.

Барзан се замисли.

— Ето как Зебек е научил, че аз и Крис сме поддържали връзка.

— Предполагам. Искам да кажа — да, точно така.

Кюрдът поклати глава и въздъхна.