Джон Кейз - Осмият ден

— Това е дълга история.

Мъжът от магазина разклати показалец като махало.

— Имаме време — осведоми го Кукоч.

Дани забеляза, че говори почти перфектно английски, макар че имаше известни затруднения със звука „в“, който произнасяше като „ф“. Той овладя безумното си импулсивно желание да го поправи.

— Преди около три седмици с мен се свърза човек на име Белцер. Поне така се представи.

— И после? — попита Кукоч.

— Срещнахме се.

— Къде?

— На летището.

— В Истанбул ли?

Дани поклати глава.

— Във Вашингтон.

— И какво искаше той?

— Искаше да ме наеме.

— Да намериш Реми ли?

— Не. Каза, че някой го клеветял в пресата.

Кукоч и мъжът от магазина размениха няколко думи на турски.

— Искаш да кажеш, че измислял лъжи за него, така ли? — доуточни Кукоч.

— Да. Нещо такова. И ги публикувал във вестниците.

Кукоч скептично наклони глава наляво, после надясно.

— И е дошъл при теб, защото… ти си голям детектив, така ли?

— Не.

— От ЦРУ ли си? Да не си Макгивър, приятел?

Дани не бе наясно какво иска да каже турчинът.

— Не — накрая отвърна той.

— Последно? — попита Кукоч.

Дани схвана шегата, но не видя нищо смешно в нея.

— Кой е Макгивър?

Мъжът от магазина се засмя.

— Тук излъчват много стари филми — поясни той.

— А, имаш предвид по телевизията.

Кукоч кимна.

— Аз съм художник — каза Дани. — Понякога върша детективска работа. За юридически кантори и подобни. Почасово. Най-често ходя в съда и търся архивни документи. Такива неща. Но… вижте, всичко това ви е известно, така че…

Кукоч поклати глава.

— Нищо не ми е известно.

— Е, тогава е известно на Зебек. Той знае всичко.

Кукоч и приятелят му се сепнаха.

— На Зебек ли?

— Да — потвърди Дани, озадачен от промяната на поведението им.

— Зереван Зебек ли?

— Точно така.

— Какво знаеш за Зереван Зебек? — попита Кукоч.

— Работя за него. Тъкмо затова съм тук!

Кукоч се зачерви и изруга под нос. После гневът му надделя и той плесна с длани Дани по ушите — силно. Не че толкова го заболя, но го изненада и от очите му отново бликнаха сълзи.

— Ебаваш ли се с мен? — извика Кукоч.

— Не!

— Каза, че си работил за оня… евреина, Белцер!

— Не — отвърна Дани. — Не е евреин. Искам да кажа, откъде можех да зная…

— Пак те питам: ебаваш ли се с мен?

— Не!

— Добре… — Кукоч сякаш искаше да подчертае, че полага всички усилия да овладее гнева си. — Та значи този евреин е наел теб, така ли?

— Да, но…

— Или е бил Зебек?

— Точно така! Зебек беше, но…

Бам!

Така и не видя какво го е ударило. Изведнъж долната му челюст рязко се стовари върху езика му, нещо проблесна зад очите му — и изгуби съзнание. Нямаше представа за колко време. Няколко секунди. Минута. Половин час.

Когато дойде на себе си, лежеше по очи на кревата и гледаше една муха, лазеща по бетонния под. „Спиралата на смъртта“ — помисли си той. Наблизо чу свистене на въздух, последвано от специфичния звук от драсване на кибритена клечка. И после нищо. Кукоч изруга. Дани завъртя глава да види какво правят и онова, което видя, изсмука цвета от лицето му.

Кукоч и мъжът от магазина стояха при работния тезгях и се опитваха да запалят газова горелка.

— Ей! — чу се да казва Дани с глас като на Родни Кинг след безредиците в Лос Анджелис. „Не може ли просто да се разберем?“

Драснаха втора клечка кибрит, после трета. Кукоч все повече се ядосваше. Нямаше газ. „Слава Тебе, Господи!“ Кукоч изруга, хвърли кибрита на тезгяха и каза нещо на другия. Мъжът от магазина се приближи до Дани и поклати глава.

— Това трябва да е щастливият ти ден. Газта е свършила. — После събу обувките и чорапите на Дани и омота глезените му с изолирбанд. Въздухът бе студен и приятно галеше петите му.

— Какво… какво правите? — попита Дани.

Кукоч се приближи до кревата с ръждива тръба в ръце.

— Край на глупостите, приятел. Казах ти: първо аз задавам въпрос, после ти отговаряш.

— Но…

Турчинът клекна до него и възприе добродушно поверителен тон.

— Виж, приятел, ще бъда откровен с теб. И с това ще изчерпя всички възможности. Очаква те ацетонова баня и ще те изхвърлим на пътя с бележка в устата. Затова ми помогни…

— Ще ти помогна!

„Ацетонова баня ли? Какъв е тоя ацетон?“

Кукоч се изправи и другият турчин хвана Дани за глезените. Здраво. По време на последвалата продължителна тишина Дани чу, че Кукоч дълбоко си поема дъх. „Разтворител — помисли си той. — Като лакочистител. Разтваря всичко.“ После тръбата го удари по петите и смаза нервните окончания. Дани рязко отвори уста, ала дори не успя да извика. Кукоч продължи да го удря по сводовете на стъпалата и превърна нервите в краката му на каша.