Джон Кейз: Осмият ден

Приличаха на ксерокопия: около тридесетгодишни квадратни мъжаги с гъсти черни коси, подстригани почти до кожа. Трудно се различават, помисли си Дани. Освен мъжа в средата, чиято дясна вежда беше разцепена на две и сякаш имаше три вежди.

Белцер явно споделяше цветовата гама на телохранителите си (или каквито бяха). Всичко по него бе тъмно — от костюма до гарвановочерната коса и заоблените очила. Когато Дани се приближи, той ги свали и разкри бездънни кафяви очи. Когато се изправи, за да се ръкува, Дани забеляза първо бастуна със сребърна дръжка, златния ролекс и висока кожена обувка, криеща някаква деформация.

— Дани Крей.

— Джуд Белцер.

Висок, слаб и атлетичен, адвокатът имаше здраво ръкостискане и беше достатъчно красив, за да смути младата жена, която се появи да попита дали желаят нещо за пиене. Белцер имаше присъствие на кинозвезда и Дани си представи как колелцата зад очите на сервитьорката се въртят, докато се опитваше да го разположи в своя звезден небосвод. Изчервена и заекваща, готова да изпълни всяко желание, тя най-после се оттегли да донесе поръчката им — кафе за Дани, минерална вода за Белцер.

Адвокатът пак си сложи очилата и се извини.

— Очите ми са чувствителни към силна светлина — мрачно каза той.

— Е, да започваме — след като се настани на съседния фотьойл, рече Дани.

— Даааа. — Адвокатът усмихнато се наведе напред и без каквото и да е въведение тихо обясни: — Бих искал да ви ангажирам за овладяване на някои щети.

— Да ме „ангажирате“ ли?

Белцер разтвори длани като книга.

— Нещо като независимо разследване. Занимавате се с такива неща, нали?

Дани кимна с глава.

— Ами тогава… — Проблясък на поддържани зъби. — Имам един клиент — бизнесмен в Италия, Зереван Зебек… — Адвокатът замълча за миг, сякаш очакваше реакция. След като не забеляза, продължи: — От известно време господин Зебек е обект на… как да го нарека… кампания за съсипване на репутацията му.

Сервитьорката донесе напитките. По лицето на Дани се изписа съчувствено изражение.

— Кога е започнало? — попита той.

— Преди няколко месеца — отвърна Белцер. — Един флорентински вестник, „Ла Република“, започнал да публикува някои слухове…

— За?

— За бизнеса на господин Зебек. Първата ни реакция…

— Какво пишеше? — Несвикнал да го прекъсват, Белцер се намръщи и Дани поясни: — Искам да кажа, какви са били слуховете.

Адвокатът поклати глава, затвори очи и нетърпеливо махна с ръка, сякаш се сбогуваше с някого, по когото не си падаше.

— Какво значение има? Това са празни приказки.

Дани се отпусна назад, отпи глътка кафе и остави мълчанието помежду им да натежи — което не беше лесно. Поведението на адвоката изразяваше раздразнение и презрение.

Накрая Белцер отстъпи с въздишка.

— Добре, пишеше, че има връзка с мафията — че е търговец на оръжие… мръсник и измамник. Че бил въплъщение на самия дявол.

Дани се ухили.

— Докато всъщност…

Адвокатът сви рамене.

— Той е предприемач. Дали е потаен? Естествено. Но това си върви с професията, нали? Става въпрос за човек, който инвестира стотици милиони долари във верига малки компании, някои от които вървят изключително добре и могат да постигнат още повече. Става въпрос за свръхмодерна наука — роботика и МЕМС 3 3 Микроелектромеханични системи. — Б.пр. , — а не за квартални пицарии.

Дани нямаше представа какво е МЕМС, но разбираше какво иска да каже Белцер. През последната година и половина бе вършил достатъчно работа във „Фелнър Асошиейтс“, за да знае, че вселената на ултрамодерната техника е безскрупулна игра, в която милиардите идват и си отиват като тропически бури. Адвокатът очевидно смяташе, че клиентът му е оклеветен от конкурент.

— Тогава защо не ги съди? — попита той.

Белцер отпи глътка вода и с вълча усмивка се наведе напред.

— Ами тъкмо това е въпросът, нали? Искам да кажа, тъкмо затова сме тук.

— Аха.

По-възрастният мъж се отпусна назад.

— Известно ни е кой е замесен — таблоидни наемници и някои други. Обаче няма смисъл да се занимаваме с тях. Искаме да открием източника — да разберем кой стои в дъното на всичко това.

Дани се замисли. Навярно можеше да се справи.

— Един от хората, за които сме сигурни, че е замесен, е американец — продължи Белцер.

— Аха…

— Казва се Терио.

— И откъде сме сигурни? — попита Дани.

Адвокатът студено го изгледа.

— Може би не бива да знаете. — След като на лицето на събеседника му се изписа скептично изражение, Белцер сви рамене. — Господин Терио е бил чут да разговаря с репортер.