Джон Кейз - Осмият ден

— Чут ли?

Адвокатът кимна с глава.

— Искате да кажете, че… е седял на съседната маса или… или сте го подслушвали?

Белцер престорено се възмути.

— През живота си не съм подслушвал никого — възрази той. После замълча за миг и прибави: — Имаме си хора за тази работа. — Забележката накара Дани да се усмихне. Но може би изглеждаше притеснен, защото адвокатът побърза да го успокои: — Това беше в друга държава, господин Крей. С други закони.

Дани замислено кимна.

— И какво искате да направя?

— Е, ако получим достъп до документите на господин Терио…

— До „документите“? — повтори Дани. — Какви „документи“?

Белцер сви рамене.

— Каквито и да е. А още по-добре е да узнаем с кого е разговарял или по-точно с кого още е разговарял.

„Изведнъж превключихме на минало време“ — помисли си Дани.

— Къде е сега този човек?

— Господин Терио е починал.

Дани запремигва.

Адвокатът се размърда на креслото си.

— Съобщиха по новините.

Дави извинително го погледна.

— Не бях в града — каза той. — С приятелката ми бяхме в Северна Каролина и…

— Пишеше го във вестниците — отвърна Белцер и завъртя показалец във въздуха. — Даваха го по телевизията. И по радиото.

Дани се замисли.

— Значи този човек е бил известен, така ли? Искам да кажа, щом са писали вестниците…

Белцер поклати глава.

— Не — призна той. — Не е бил „известен“. Бил е професор в колеж. Причината е в начина, по който е умрял.

Дани отново отпи глътка кафе и се наведе напред.

— И как е умрял?

Белцер проследи с поглед кацането на един боинг на пистата.

— Господин Терио се е зазидал — след малко отвърна той.

Дани не беше сигурен, че е чул вярно. Изтекоха две секунди.

— Моля?

Адвокатът се обърна към него.

— Казах, че се е зазидал.

„Проблемът е в езика — помисли си Дани. — Английският на тоя тип е перфектен, обаче не му е роден и сигурно няма предвид това, което казва.“

— Когато казвате, че се е „зазидал“, искате да кажете… като в онази повест на Едгар Алън По?

Белцер кимна с глава.

— Само че при господин Терио е било нещо като „направи си сам“.

По-младият мъж известно време остана неподвижен. После деловият му вид се изпари и той се отпусна назад.

— Съжалявам, приятел, обаче… „направи си сам“ ли каза?

Белцер утвърдително кимна.

— Погребал се е жив.

— Какво?! — чу се да пита Дани.

Адвокатът отново кимна.

— Но… как го е направил?

Белцер озадачено поклати глава. После се намръщи и се опита да обясни.

— Според полицията е купил всичко необходимо от магазин за строителни материали. После си е построил стаичка, в която се е зазидал.

Дани не можеше да повярва.

— Но защо? Защо се е самоубил точно така? За тая работа си има пистолети. Мостове. Хапчета!

Белцер почти тъжно поклати глава.

— Явно е бил луд.

„Няма майтап“ — помисли си Дани.

— Разбира се, че е бил луд, обаче… искам да кажа, какво го е накарало да постъпи така? Даже побърканите си имат причини за нещата, които вършат. Просто са шантави причини.

Белцер махна с ръка в жест, който едновременно изразяваше безпомощност и безразличие.

— Убеден съм, че сте прав.

Дани кимна и прокара пръсти през косата си. Накрая си наложи да се върне към деловата част.

— Добре, значи господин Терио си остава загадка. Но защо аз? Искам да кажа, ясно ми е защо се интересувате от тази кампания срещу вашия клиент, но… защо не отидохте във „Фелнър Асошиейтс“? — Преди адвокатът да успее да отговори, Дани продължи: — Не ме разбирайте грешно, поласкан съм. Просто… Те са цяла организация. Аз съм сам. Не разполагам с техните средства.

Не му се щеше да го каже, ала беше толкова очевидно, че не можеше да го избегне. Той работеше като частен детектив само от време на време, при това нямаше разрешително, докато „Фелнър Асошиейтс“ имаха десетина представителства в пет-шест страни и сто и двадесет души персонал, сред които бивш заместник-директор на ЦРУ. Фирмата бе абонирана за стотина бази данни и в архива й се съхраняваха имената и телефонните номера на специалисти по всичко: от „съмнителни документи“ до криминалистика. Затова въпросът „Защо аз?“ в никакъв случай не беше неоснователен.

— Всъщност вие самият сте работил за господин Зебек — сниши глас Белцер.

Дани се изненада.

— Нима?

Адвокатът кимна с глава.

— Да… Струва ми се, че това се нарича „подизпълнител“. Помогнал сте за изпълнението на една задача, възложена на „Фелнър“ от холдингова компания на господин Зебек.