Джон Кейз - Осмият ден

Дани поклати глава.

— Припомнете ми.

— „Системи ди Павоне“.

Младежът се замисли. Беше вършил доста работа за „Фелнър“, но на такова ниско равнище, че понякога дори не му съобщаваха името на клиента. „Системи ди Павоне“ не му говореше нищо, ала кой знае защо не му се струваше учтиво да го каже.

— Ахааа.

— Господин Зебек има тесни… как да се изразя? „Делови отношения“ с „Фелнър“. Главно сливания и купуване на компании. Но въпросът с Терио е различен. Това е лична атака. — Белцер замълча, за да се увери, че Дани е разбрал, и продължи: — Затова не е необходимо да замесваме „Фелнър“. Искаме да отделим разследването на Терио от другата ни работа — като в същото време всичко си остава… за вътрешна употреба, така да се каже.

Дани кимна с глава. Виждаше логиката. После се размърда на мястото си и се наведе напред. Трябваше да повдигне въпроса за хонорара, което беше малко деликатен момент. „Фелнър“ му плащаха двадесет и пет долара на час, но го облагаха с данък върху два пъти по-голяма сума. Затова може би трябваше да поиска тридесет и пет. Или даже петдесет (стига да не се смутеше).

По аудиосистемата на летището съобщиха нещо и Белцер си погледна часовника.

— Кога излита самолетът ви? — попита Дани.

Адвокатът леко вирна брадичка.

— Когато аз поискам.

След секунда осмисляне Дани се чу да казва:

— Ами сигурно ще мога да помогна, но… ако малко по-подробно обясните какво искате.

— Кристиан Терио — сприхаво повтори Белцер. — Съвсем просто е. Кой е той? Какво се е опитвал да направи?

— Нали казахте, че бил професор.

— Работел е във Факултета по философия и религиознание в университета „Джордж Мейсън“ — поясни адвокатът. — Напълно непонятно е защо човек с такава професия се е опитвал да злепостави господин Зебек. Затова искаме да научим малко повече за приятелите и колегите му — за близките му, за хората, с които е кореспондирал, ако има такива. Може някой да го е използвал за посредник или да са му плащали за това, което е вършил.

— А именно?

— Да оклевети клиента ми.

— Може ли да прочета материалите? — попита Дани. — Навярно няма да е излишно.

Белцер се замисли.

— Знаете ли италиански?

Дани поклати глава и адвокатът сви рамене.

— Е, навярно можем да ви ги преведем, въпреки че всъщност… не съм сигурен дали ще ви помогнат. — Той замълча за миг и превключи на скорост. — Особено ни интересуват документи — на хартия, компютър, няма значение. Възможно е да установим интересни неща — връзки с господин Зебек — които да останат незабележими за вас.

— Неща, които са важни за вашия клиент.

Белцер отново разтвори длани като страници на книга.

— Точно така. Колкото повече документи открием, толкова по-добре. Освен това искаме да направите цялостно разследване на господин Терио. Колкото може по-подробно.

— Проверка на финансовото състояние?

Адвокатът кимна с глава.

— Да, като имате предвид, че той е бил университетски преподавател, а не нигерийски диктатор. Проверката на финансовото състояние може да ни покаже кой му е плащал.

Дани се прокашля.

— Не виждам някакви проблеми, въпреки че трябва да съм наясно с какъв бюджет разполагате.

Белцер махна с ръка.

— Бюджетът е… отворен. Ще изплатим всичките ви разходи — включително хонорара ви, който е… колко? Сто долара на час?

Дани се опита да запази хладнокръвие. Той беше събирал кураж да поиска тридесет и пет, четиридесет кинта, докато Белцер сам му предлагаше стотак! Младежът дълбоко си пое дъх.

— Става — успя да отвърне той.

Адвокатът се ухили.

— Знам, че сте художник, господин Крей…

— Дан.

— … и че още сте в началото. Нямам нищо против да ви помогна, стига да са защитени интересите на клиента ми.

— Разбира се.

— И чувам страхотни неща за вас.

— Нима? — Това се стори на Дани толкова невероятно, че не успя да сподави нервния си смях.

— Да — настоя Белцер. — Видях ваша творба — алуминиева скулптура, много добра. И разбрах, че имате нещо във фабриката „Торпидо“. Не съм го видял, но четох, че сте спечелил конкурс.

Дани беше поласкан и мъничко смутен. Очевидно самият Белцер разбираше от разследване.

— Когато всичко това свърши — продължи адвокатът, — може да разгледам творбите ви.

— Всъщност ми предстои изложба — отвърна Дани. — През октомври — в „Ниън Гелъри“.

— Фантастично. Не разбирам много от изкуство, но имам някои произведения, така че кой знае… — С тези думи Белцер му подаде плик с емблемата на „Адмиралс Клъб“. — Авансът ви — поясни, той. — Вътре има пет хиляди за начало — за работата и разходите. Ако водите счетоводство, ще ви изплатим всичко.