Джон Кейз - Осмият ден

По пътя към изхода мина през обичайния детектор за метал. Очакваше от другата страна да го претърсят, но установи, че навъсените служители от охраната претърсват жените, при това специално онези в традиционни дрехи.

На самия изход всеки пътник лично минаваше покрай количките с багаж, посочваше куфарите си и охраната ги маркираше. Дани с жестове се опита да обясни, че няма багаж, и турчинът ядосано го изгледа, сякаш му губеше времето. Накрая една жена с шал на главата се засмя.

— Той не ви разбира. Мисли, че се подигравате с него.

Тя се подсмихна, обърна се към служителя и му каза нещо на турски. Мъжът намръщено махна с ръка на Дани да мине.

Самолетът беше претъпкан — бяха заети всички места. Нямаше първа класа. Нямаше бизнес класа. Дани си намери място до прозореца. До него седна смугъл мъж със златни зъби. Турчинът му се усмихна и му предложи шепа фъстъци. Това бе втората проява на любезност от страна на местен човек — първата беше готовността на Хасан да пострада заради госта си — и Дани бе обзет от топли чувства към хората наоколо.

Половин час след излитането поднесоха вечерята. На кутията имаше червен силует на прасе, вписан в кръг, пресечен с диагонална линия.

Тази храна е сготвена без свинско.

Дани беше вегетарианец и предпочиташе изобщо да не яде месо, ала се намираше в Турция, където вегетарианците бяха по-редки от щъркели. Той разпечата найлоновата торбичка с ледени прибори, търпеливо отдели ориза и зеленчуците от месото и остави пилешкото в сметанов сос настрани.

После започна да се храни, замислен за онова, което бе научил от имейла на Мамаду — а то не беше много. Не вярваше, че смъртта на Джейсън Пател е „педалска история“. Нито за миг. Но предположението за промишлен шпионаж бе интересно. Може би Мамаду имаше право.

Зебек с много усилия беше открил компютъра на Терио — само за да унищожи файловете му. Единственото обяснение за това бе, че в тях е имало нещо изобличаващо. Може би файловете на Терио бяха съдържали планове или кореспонденция между милиардера и неговите агенти и учени в друга фирма.

Макар да не се беше занимавал с точни науки, Терио определено се бе интересувал от някаква извънредно езотерична технология. За това можеше да се съди по книгите на лавиците му. Не онези по религия — това беше неговата област. А другите, онези за „протеинови компютри“ и прочее.

Дани нямаше представа какво е протеинов компютър — този термин бе оксиморон като „студена топлина“. Като се замислеше, можеше да си представи единствено пържола, в която е забито знаменце с надпис: ПРОЦЕСОРЪТ Е НА ИНТЕЛ. И все пак трябваше да е свързано със свръхмодерна технология, защото Терио беше разговарял с Пател, а Пател бе работил като технически директор във „Вери Смол Системс“. Тогава…

Той погледна през прозореца червенеещото небе. „Какво тогава?“ Трябваше да е нещо, свързано с технология — но това можеше да означава всичко. Седеше на пластмасова седалка на височина над десет хиляди метра, ядеше генетично изменен ориз, стоплен в микровълнова фурна от стюардеса, която сигурно бе клонирана.

Единственото сигурно нещо беше, че Зебек убива хора. Инзаги бе убит, защото беше видял файловете. Дани можеше да се закълне. Струваше му се логично да предположи, че Терио е бил очистен заради съдържанието на тези файлове, което е било опасно за Зебек. Що се отнасяше до Джейсън Пател, той бе попаднал в същата клопка. Докато Дани не беше разказал на Зебек за телефонните разговори на Терио, ученият не е имал проблеми. После от него беше останал само некролог.

Що се отнасяше до самия Дани, обстоятелствата около него бяха също толкова мрачни, колкото и около жертвите. Той бе притежавал файловете и беше имал възможност да ги прочете — изглежда достатъчно сериозна причина да го очистят. И освен това бе измамил Зебек, като беше копирал файловете на Инзаги, което даваше на милиардера още едно основание да иска смъртта му.

Така че всичко се въртеше около информация и технология — но каква информация и каква технология? „Нямате представа какво е намислил този Зебек!“ Дани отчаяно се отпусна назад. Това бе проблемът: нямаше представа какво е намислил Зебек, защото…

Самолетът полетя надолу като камък. Вечерята му подскочи върху масичката пред него. „Въздушна дупка“ — помисли си Дани, докато по интеркома се разнасяше гласът на пилота, първо на турски, после на английски. Не разбра нито дума и на двата езика, но никой не наведе глава между коленете си, нито запищя, така че всичко трябваше да е наред. Самолетът отново се разтърси и светна надписът за предпазните колани. Друсането напомни на Дани за бащиното му волво, носещо се по черния път в Мейн. Оттатък пътеката подносът на една жена изтрополи на пода и мъжът до нея с нервна усмивка повдигна вежди.