Джон Кейз - Осмият ден

Зебек стоеше в средата на пещерата между Кукоч и мъжа от магазина за килими. Лъчите на фенерчетата трепереха в прашния въздух. Дани изпитваше лошо предчувствие.

— Е, стигнахме! — заяви милиардерът и махна с ръка. — И защо? Какво ще докаже това? — Гласът му звучеше по-пискливо от обикновено.

Мунир се прокашля.

— Мислех си, че може и да си прав. Че този младеж и Реми — и другият човек, Терио — са се наговорили срещу теб.

— Точно така! — извика Зебек. — И защо не? Никой от тях не беше правоверен! Защо им вярвате, защо вярвате на това американче, а не на мен? Ние, истинските езиди, правоверните, от хиляда години сме подложени на такива атаки!

Мунир кимна, сякаш се съгласяваше с него.

— Запитах се откъде знаем, че санджакът е фалшив и че докладът не лъже. Дали норвежкият учен е анализирал парче дърво от санджака или може от дънер, изхвърлен на брега на езерото Ван? И в двата случая въпросът е сериозен. Ако истинският санджак, нашият най-свещен предмет, създаден от ръцете на самия шейх Ади, е бил подменен с фалшификат, това е най-страшно светотатство.

Старецът замълча за миг и пак се прокашля.

— От друга страна, възможно е да съществуват групи, които поради политически или лични причини не одобряват избрания от старейшините имам. Възможно е тези групи да са се опитали да всеят съмнение и смут, като подхвърлят фалшив доклад и оспорят законността на новия водач. За да спечелят време, докато подготвят убийството му. — Мунир погледна Дани, който изведнъж бе обзет от нервност и клаустрофобия. „Tranquilo“ — каза си той и си наложи да не сведе очи пред спокойния поглед на шейха. — Фалшивият доклад — продължи старецът — е също такова светотатство, опит за подмяна на волята на Тауза и пророчествата на Черното писание. — Мунир замълча, премести поглед от Дани към Зебек и поклати глава. — Но как да установим истината?

Зебек понечи да каже нещо, ала шейхът вдигна ръка и милиардерът млъкна.

— Хрумна ми, че ако санджакът, който видяхме ние, старейшините, докато обсъждахме избора на новия имам, е фалшив, онзи, който го е направил, ще го унищожи още щом статуята изпълни целта си. Санджакът се показва само по време на избор. Новият имам е млад. Би трябвало да надживее всички старейшини. Дори е възможно истинският санджак да е върнат на мястото му, но в такъв случай още щом го видим, ще разберем, че е друг.

Дани премести поглед от Зебек към нишата и отново към Зебек. Фалиралият милиардер приличаше на сърна, хипнотизирана от автомобилни фарове.

— Но ако е фалшив докладът, може да е анализирано всякакво дърво — продължи Мунир. — И в такъв случай санджакът ще е същият, който видяхме. — Старецът въздъхна. — Е, кой лъже? — попита той, като местеше очи от Дани към Зебек.

— Слушах достатъчно — избухна Зебек и понечи да си тръгне.

Мъжът от магазина за килими му препречи пътя.

— Приятел… — напевно каза той.

Мунир бавно се запъти към нишата в стената. Когато протегна ръка към завесата, Зебек му се нахвърли, озаптен от Кукоч и неговия другар.

— Това е забранено! — заяви Зебек. — Не бива да се показва…

Старецът дръпна завесата и старейшините ахнаха. Зад завесата имаше пиедестал от черен мрамор с квадратно парче кадифе — и нищо друго. Един от старейшините пристъпи към Зебек с автоматичен нож в ръка. Зебек се отдръпна и се хвърли към тунела, ала Кукоч отново му препречи пътя.

— Какво си направил с него, Зереван? — тихо попита Мунир. — Къде е истинският санджак?

Зебек сякаш се смали, сви се в себе си.

— Ако ви кажа, ще ме пуснете ли? — измънка той.

Мунир изсумтя и поклати глава.

— Али и Суха могат да те убедят — посочи двамата си телохранители той, — или ще си спестиш мъките.

— Не съм виновен — извика Зебек. — Нищо не знам.

Това беше последното му неубедително възражение. Двамата стари противници на Дани се приближиха до него и американецът се приготви. Не бе сигурен дали ще понесе да гледа този „разпит“, както евфемистично го наричаха. В крайна сметка обаче дори само заплахата се оказа достатъчна или може би Зебек имаше достатъчно здрав разум, за да знае, че съпротивата просто ще удължи мъките му. Той отстъпи, без да му нанесат нито един удар.

— В Сотби — каза разореният милиардер.

Мунир толкова се смая, че едва произнесе думите.

— Ти си го продал?!

— Още не — безизразно отвърна Зебек. — Идващия месец има търг на антики.

Лицето на шейха стана стоманено и той се изпъна, после официално се поклони.