Джон Кейз - Осмият ден

Щрак! Щрак! Щрак!

Зебек се засмя. Даже Веждата се усмихна, пресегна се и взе автомата от ръцете му.

— Не може да стреля на предпазител — поясни милиардерът.

— Моя грешка — призна Дани, бавно се изправи на крака и се хвърли срещу Зебек.

Този ход изненада всички, включително самия Дани, който три пъти удари милиардера по лицето и го събори от стола му. После заби коляно в гърдите му и тъкмо се канеше да го удари за четвърти път, когато Веждата го дръпна за яката на ризата.

— Махнете го оттук! — задъхано заповяда Зебек. — Той е побъркан!

Веждата го повлече към вратата, когато гласът на Мунир се издигна над шепота на другите старейшини.

— Ще го изслушам — обяви той.

Все още проснат на пода, Зебек не повярва на ушите си.

— Какво?!

Той скочи на крака, удари по масата с юмрук и започна да спори на непознат за Дани език.

— Казах, че ще го изслушам.

Зебек отново заговори — думите му бяха толкова непонятни, колкото беше очевиден смисълът им. Предупреждаваше Мунир.

Старецът кимна.

— Ти си имамът — призна той. — Аз обаче съм председателят. И тъй като това е делово заседание, ще изслушаме младежа. — Шейхът се обърна към Дани. — Как умря внукът ми?

— Той го уби! — извика Зебек.

— Вярно ли е? — попита Мунир.

— Не — отвърна Дани. — Изобщо не е вярно.

— Тогава ми разкажи какво се случи — нареди старецът.

Докато един от старейшините тихо превеждаше на колегите си, които не знаеха английски, Дани обясни, че Реми Барзан се е криел от Зебек, а и самият той също е бягал от него.

Милиардерът на два пъти се опита да го прекъсне, но Мунир го караше да млъкне.

— Реми имаше някаква уговорка с войниците от контролния пост на пътя — каза Дани. — Те идваха във вилата веднъж-два пъти седмично. Не знам дали са пазили Реми, или са наблюдавали къщата за някой друг, но… той беше свикнал с тях. И тогава — не знам дали бяха войници или хора, преоблечени като войници, но един ден дойдоха в къщата и… Реми ги видя на охранителния монитор. Не се уплаши, а излезе да разговаря с тях. И тогава те започнаха да избиват всички.

Зебек презрително изсумтя.

— А ти? — без да откъсва поглед от очите на Дани, попита Мунир.

— Аз избягах. Скрих се.

— И не знаеш кои са били?

— Знам! Бяха хора на Зебек! — възкликна Дани.

Преди милиардерът да успее да отрече, Мунир вдигна дясната си ръка.

— Откъде знаеш? — попита той.

— Защото го видях.

— Не бъди глупав! — каза Зебек.

— Пристигна с бентли.

Мунир дълго се взира в очите на Дани, после дълбоко си пое дъх и въпросително се обърна към Зебек.

Милиардерът се замисли за миг, като разтриваше ударената си от Дани брадичка. Накрая се прокашля.

— Ти сам го каза, Мунир: това е делово заседание. Онова, което се е случило — или не се е случило — между нас с Реми… няма нищо общо с присъствието ни тук. Предлагам да продължим с работата си и да оставим другите въпроси за друг път.

Мунир се обърна към Дани.

— Вярно ли е? Че случилото се с Реми няма нищо общо с присъствието ни тук?

Дани поклати глава.

— Напротив, тясно е свързано с присъствието ви тук.

— Защо?

Дани дълбоко си пое дъх.

— Пратих ви един доклад — отвърна той. — Ще го получите след няколко дни — по обикновената поща. А засега… — Младият мъж бръкна в джоба си и извади дискетата, на която беше копирал доклада на Ролвааг с JPEG файловете и я плъзна по масата към Мунир. — Всичко е тук.

Шейхът предаде дискетата на съседа си, който я зареди в лаптопа си и отвори един от файловете. Мунир погледна екрана, на който се виждаше сравнителна таблица на дървесни пръстени от различни епохи и места.

— Какво е това? — учудено попита той.

Зебек се наведе назад със стола си, за да види монитора. На лицето му се изписа озадачено изражение, после се опули, познал изображението на екрана.

— Ще започна отначало — предложи Дани. — Иначе няма смисъл.

Мунир одобрително кимна.

— Този човек ми се обади преди около месец — посочи милиардера Дани. — Представи се като Белцер и поиска да се срещнем на летището…

Трябваше му доста време, за да разкаже историята. Все забравяше разни подробности и се налагаше да се връща, за да доизяснява нещата. Веднъж-дваж преводачът го молеше да спре, за да го настигне. Но все пак успешно доведе разказа до края.

— Въпросът е, че нашият приятел тук е подменил издялания от шейх Ади санджак с фалшификат, защото само така е можел да си осигури пари за бизнеса. Крис Терио и Реми Барзан са разбрали за това и са пратили проба от дървото на доктор Ролвааг. Можете да прочетете доклада на дендрохронолога, но заключението е очевидно. Господин Зебек представлява… — Дани се замисли. — Опасност.