Джон Кейз - Осмият ден

— И тогава чудовището ще избяга от клетката — каза Дани.

Манцигър лапна лъжичка крем.

— Да. Точно така.

Дани се отпусна назад и се спогледа с Ънгър.

— Винаги съм се чудил защо ти не се смущаваш от тази възможност, Хари — рече Глен.

Инженерът сви рамене.

— Защото не вярвам, че е мутация. Мисля, че Джейсън е сбъркал. Навярно в програмния протокол.

— Обаче той не е смятал така — предположи Дани.

— Не. Кълнеше се, че е мутация, но не можеше да го докаже. Първите образци — нуклеотидните вериги, с които беше започнал — бяха унищожени. А той беше параноик. Смяташе…

— Хари! — възрази Ънгър.

Манцигър мрачно го изгледа.

— Какво?

— Джейсън не е тук, за да се защити — отвърна Глен.

На лицето на Манцигър се изписа разкаяно изражение, ала той сви рамене и продължи да поглъща крема си.

— Джей твърдеше, че образците били унищожени нарочно. Което е смешно. — Дебелакът прокара лъжичката по чашата, за да дообере крема.

— Смешно ли? — попита Дани.

— Естествено — потвърди Манцигър.

— Защо?

Инженерът се опули.

— Защото никой не може да го е направил — отвърна той. — Категорично.

Дани го погледна скептично.

— Ти сам каза, че са заложени много пари.

— Пари! — презрително изсумтя Манцигър. — Ако Джейсън е бил прав… грешката е била наша. Нанороботите не могат да мутират. Трябва да са абсолютно стабилни. Няма значение конкретната мутация, която наблюдаваше той. Въпросът е в самия факт на мутирането — каквото и да е мутиране. Това ще унищожи цялата нанотехнология — с един замах. — Той наведе глава, обра пяната от капучиното си и я облиза.

— Защото това би означавало?…

— Слуз! — Манцигър толкова високо изрече думата, че неколцина клиенти рязко се обърнаха към тях. Той разпери ръце и извинително се усмихна. — Но Джей не беше прав. Не може да е бил прав.

— Защо си толкова сигурен? — попита Ънгър.

— Защото имаме копия на всичките си програми. Поддържаме архив, разбираш ли? Трябва. Програмираш някоя верига и ако не се получи, трябва да знаеш какво да промениш. Нали така?

Дани и Ънгър мълчаха.

— Точно така е. Тогава ми кажете как е възможно от архива да е изтрита точно онази верига, за която говореше Джей? — След като не му отговориха, Манцигър попита: — Кой би могъл да направи такова нещо?

— Всеки във ВСС — предположи Дани. — Всички сте щели да забогатеете от откритието, нали?

Манцигър поклати глава.

— Ти не разбираш. Това не ти е някакво хапче против артрит. Не говоря за подправяне на клинични експерименти, така че продуктът да изглежда по-добър, отколкото е в действителност. Ако тези асемблери мутират, това означава, че се приспособяват. Не днес, не утре. Някой ден. И че ограниченията, които сме заложили, не действат.

— И че не можете да ги овладеете — каза Ънгър.

— Възможно е да се задейства програмата за контрол на възпроизводството. В противен случай имаш дванайсетина часа. Можеш и да ги взривиш с ядрена бомба. Иначе… здравей, планета на слузта!

— Искаш да кажеш, че трябва да си луд, ако знаеш, че тия неща могат да мутират, и въпреки това продължиш — рече Дани.

Манцигър изсумтя и пресуши капучиното си на една глътка. По горната му устна остана пяна.

— Луд ли? — повтори той. — Това не е точната дума. Трябва да си зъл. — Инженерът се замисли. — Нещо повече от зъл. Трябва да си… въплъщение на самия дявол.

Дани усети, че космите на тила му настръхват. „Някой ходи по гроба ми“ — бе казвала баба му. Точно така се чувстваше — прошепната ледена заплаха за смъртта му.

„Въплъщение на самия дявол.“

Приблизително същите думи бе използвал Инзаги, а и „Белцер“. Как беше описал клеветите срещу Зебек? „Пишеше, че има връзка с мафията, че е търговец на оръжие… мръсник и измамник. Че бил въплъщение на самия дявол.“

Така си и беше. Той бе „ангелът паун“, който се перчеше по балконите на „Системи ди Павоне“ и на върха на „Тауз Холдингс“, който беше оглеждал мъртъвците във вилата край езерото Ван. Същият човек, когото Терио бе видял да слиза от бентлито в Диарбекир.

Само че не беше дяволът. Дани се боеше, да, ала в страха му нямаше нищо свръхестествено. Бе сигурен в това, макар че не беше сигурен дали има значение. Зебек бе луд и зъл, както и да го погледнеше.

И Дани не можеше да направи нищо, за да го спре. Абсолютно нищо. Въздухът в ресторанта сякаш се свиваше около него. Настроението му се развали. Старейшините щяха да проведат срещата на директорския борд в Цюрих и щяха да поверят контрола на езидските капитали на Зебек — който щеше да ги използва, за да създаде Първия асемблер. След година може би щеше да има лекарство против рак на гърдата. След година може би щеше да има лекарство за вечен живот.