Джон Кейз - Осмият ден

Дани плати сметката, благодари на Манцигър и Ънгър за помощта и ги закара по домовете. После пое на север към летището на Сан Франциско с надеждата да хване късен полет за Вашингтон. Здрачът потъмня в нощ, пълна с мъгла. Фаровете на колата му пробиваха дупки в нея. Чистачките се плъзгаха по мокрото предно стъкло. Включи радиото, превъртя каналите, после го изключи. Каква музика можеше да е подходяща за състоянието му?

Траурна. Той поклати глава и горчиво се усмихна. Защото в края на краищата беше успял. Бе разследвал този случай. Беше разгадал загадката — мотива на Зебек за убийствата на Терио, Пател, Барзан, Инзаги, Ролвааг. Те бяха жертви на неговата алчност и амбиция, елиминирани, за да не бъде разкрит милиардерът — колкото самозванец, измамил своя народ, толкова и безумец, готов да хвърли зара на човешкото бъдеще. Зебек не се колебаеше да очисти всеки, който му се изпречеше на пътя, всеки, който изложеше на опасност достъпа му до богатствата на езидите — парите, които му трябваха, за да осъществи проекта си във ВСС. И Дани му беше помогнал да открие хората, които можеха да му попречат. Сякаш ги бе посочил като мишени. А сега? Сега не можеше да направи нищо, за да го спре. Играта беше свършила. И той бе изгубил.

Когато върна колата в Аламо и взе автобуса за летището, минаваше осем и половина. Оказа се, че последният самолет за „Дълес“ е в дванадесет без петнадесет и каца в девет без петнадесет. Имаше много места и нямаше опашка.

Наложи се да чака. Изпи бутилка бира в „Линдбърг Пъб“, където пет-шест самотни пътници гледаха контролна бейзболна среща по телевизията. Помисли си дали да не се напие — поне щеше да заспи в самолета — но се отказа. Не беше голям пияч. Пък и не искаше да ги улеснява. Щом щяха да го хванат (а той бе убеден, че ще го хванат), нямаше да им се даде лесно. Затова излезе от бара и обиколи терминала в търсене на будка за вестници.

Вместо това намери „Свържи ме!“ — място, където за тридесет долара на час можеше да си устрои малък офис, да провери имейла си, да посърфира из мрежата и да се обади на когото поиска — не че искаше да разговаря конкретно с някого (или по-точно — не искаше да разговаря с никого от тези, които все още му говореха).

Младеж с черни дрехи го заведе до една от кабинките и го остави сам. Дани поседя малко, втренчил поглед в емблемата на „Дел“ на монитора, като се чудеше какъв смисъл има. Това беше краят. Бяха мъртви всички, които знаеха нещо за Зебек. Освен него. „А аз не се чувствам много добре“ — пошегува се със себе си той.

И все пак спокойно можеше да го напише на хартия. Да остави документ за случилото се и да го разпространи. Копие до Кейли (в случай че не я види), до братята му Кев и Шон, до шейх Мунир (сигурно можеше да му прати писмо до поискване в Юзелюрт) и до местните ченгета, които разследваха убийството на Пател. Навярно нямаше да има никаква полза. Какво пък, по дяволите!

Затова отвори празна страница в Уърд и започна да пише нещо като доклад, който започваше с думите: „В случай че умра, трябва да знаете…“.

След час беше написал на пет страници всичко, започвайки с обаждането на Зебек и срещата на летището, после за списъка с разговорите, който бе получил, и издирването на компютъра на Терио в рамките на опита за неутрализиране на предполагаемата „клеветническа кампания“ срещу Зебек. Изложи всичко, което си спомняше за събитията в Италия, включително бягството си от Сиена в Рим, където беше оставил отец Инзаги мъртъв на улицата. Написа за търсенето на Реми Барзан в Истанбул и „Кюрдистан“, но пропусна момента със собственото си отвличане. („Открих Барзан по обиколен път“ — написа той.) После повтори разказа на Барзан за издигането на Зебек сред езидите — как милиардерът подменил свещения санджак с фалшификат със собствения му образ и тъкмо навреме се появил по турската телевизия, защото знаел, че скоро ще убият имама и ще изберат негов наследник.

Историята бе сложна и изложението на Дани далеч не беше прецизно. Дори не можеше да се нарече последователно. Тъкмо описваше ролята на дендрохронолога (и злощастната участ на норвежеца), когато се сети, че не е споменал за „Тауз Холдингс“. После разбра, че е пропуснал да обясни целта на Зебек — да овладее капиталите на езидите, за да може да създаде Първия асемблер във „Вери Смол Системс“. И… а, да, това навярно можеше да означава краят на света.

Колкото и набързо да беше нахвърлян, документът бе полезен и някой ден можеше да донесе много неприятности на Зебек. Дани прибави няколко изречения за Първия асемблер и за повече подробности препрати читателя към Глен Ънгър и Хари Манцигър. После разпечата шест копия и включи в списъка на получателите „Уолстрийт Джърнъл“ и Службата за технически анализ на САЩ.