Джон Кейз - Осмият ден

Дани се замисли.

— Като софтуерна програма.

Инженерът кимна.

— Като Уиндоус — прибави Дани.

Манцигър повторно кимна.

Дани разпери ръце.

— Е, не знам за твоя компютър, но моят два-три пъти седмично блокира. Не ми се ще да заложа съдбата на планетата на нанотехнологична версия на Уиндоус девет осем.

Манцигър се подсмихна.

— Основателен аргумент. Но човек не държи всички яйца в една кошница. Ако нямаш вяра на програмистите — а ние нямаме — можеш да вземеш още предпазни мерки.

— Какви например?

— Можеш да направиш така, че асемблерите да се възпроизвеждат в адски неестествена среда. Нещо, което не се среща в природата.

— Например?

Манцигър не се поколеба.

— Например при дълбок студ. Програмираш асемблерите да се възпроизвеждат в определени температурни граници. Така е при много вируси. Докато са при трийсет и седем градуса, всичко е наред. Приемникът вдига температура! Край. Така че, ако ограничиш възпроизводството до среда, по-студена от — да речем — минус трийсет градуса и фабриката ти е тук, в Силиконовата долина, това би трябвало веднъж завинаги да реши проблема.

— Ясно.

— Друг начин е да ограничиш суровината, която използват асемблерите. Например, естествено, че искаш да използваш евтина и достъпна суровина като морската вода, но прибавяш още нещо — нещо рядко. Може би осмий или ксенон. И даже да не успееш със студа и асемблерите се побъркат, пак няма да се получи!

Дани понечи да каже нещо, ала Манцигър не беше свършил.

— Или пък можеш да ги програмираш да се самоунищожават, ако станат препалено много в определено пространство — продължи той. — Така е при бактериите. Самоограничават се. — Дебелакът натъпка устата си с пържени картофки и с мляскане ги сдъвка.

— По един или друг начин, всичко е като при майката природа — въздъхна Ънгър.

— Точно така — съгласи се Манцигър.

Дани не бе толкова сигурен.

— Не ми е ясно защо твоят приятел е променил мнението си — каза той. — Години наред не се е тревожил — и после изведнъж започва да се безпокои. Какво се е случило?

Ънгър повдигна вежди.

— Безпокоеше се за кратките процедури във фабриката. Така ми казваше. Притискали ги да минават по прекия път.

— Та тук става дума за лечението на рака! — възкликна Манцигър. — Поне рака на гърдата. Знаете ли живота на колко много хора ще спасим? И колко пари ще донесе това? — Тази мисъл го накара да изсумти. — Джей се измъчваше заради нещо абсолютно невероятно… — Той поклати едрата си глава.

— И заради какво по-точно? — попита Дани.

Инженерът не обърна внимание на въпроса му.

— Важното е, че процесът и без това е адски дълъг. Ако искаш да получиш разрешение от Управлението по храните и лекарствата, трябва да минеш през много врати. Гаранциите, за които говореше Джейсън, щяха да ни забавят с няколко години, а ВСС няма толкова пари. Не и при такава икономическа обстановка. — Тази идея до такава степен го смути, че Манцигър започна да плюе парченца пържени картофки. — Затова избрахме по-малкото зло, науката, вместо… не знам какво. Вместо страха! Толкова ли е лошо това?

— И какво накара Джейсън Пател да промени мнението си? — попита Дани.

Келнерката дойде да ги попита за десерт. Дани и Глен Ънгър отказаха, но Манцигър погледна в менюто.

— Крем брюле и кафе без кофеин. Или… хммм… По-добре капучино. — Момичето се отдалечи и той отново се обърна към Дани. — Джейсън се безпокоеше за мутирането.

— За мутирането ли?

— Да. Случи се нещо в лабораторията. Една от нуклеотидните вериги започна да се променя от поколение на поколение.

— Джей се побърка — отбеляза Ънгър. — Никога не го бях виждал толкова разстроен.

Манцигър кимна с глава.

— Можеше да се дължи на какво ли не. Това е лаборатория, нали разбираш? Обаче Джей смяташе, че е мутация. И може би беше прав. Искам да кажа, асемблерите… Ами те са живи! Затова теоретично може да се случи.

— И това няма да е добре — предположи Дани.

Инженерът го погледна мрачно.

— О, да. — Той избели очи. — Кошмарната възможност е… ами, да речем, че програмирате робота да се възпроизвежда само при наличие на родий или нещо такова. — Дебелакът махна с ръка. — Няма значение точно какво — някакво ограничение.

— Ясно.

Келнерката донесе десерта и Манцигър замълча, докато момичето си тръгне. После продължи оттам, откъдето бе прекъснал.

— Джей смяташе, че асемблерите са като хлебарките — или бактериите. Или като вирусните организми. Че могат да развиват съпротивителна способност. Да се приспособяват. Не всички, естествено. Обаче тъкмо това е проблемът. Достатъчен е и само един.