Джон Кейз - Осмият ден

Когато се отдалечи, Ънгър се обърна към Манцигър.

— Та какво казваше?

— Такааа — рече дебелакът, извади маслинката от мартинито си и я лапна. — Ами всичко се върти около експоненциалните криви. И ограничаващите условия на средата. — Той провлачи глас. И млъкна.

— Това ли е? — попита Дани.

Манцигър се разшава на стола си и въздъхна.

— Виж, Джейсън през цялата си кариера — освен през последния месец — отхвърляше проблема със сивата слуз като пълна истерия. И аз все още смятам, че е така. Само че проблемът във ВСС са парите. Никой не получава пари и нищо не се върши. Въпреки че това ще се промени. Получихме докладна отгоре…

— От Зебек ли? — попита Дани.

— Получихме докладна отгоре — повтори Манцигър. — Очаквала се голяма инвестиция и през септември сме щели да заработим с пълна пара. Що се отнася до останалото обаче… — Той поклати глава.

— Не се ли безпокоеше? — попита Ънгър. — Никак ли?

— Не — отвърна дебелакът. Той посочи с палец и показалец. — Съвсем мъничко. Мислех, че Джей преживява… някаква криза на средната възраст. Че на стари години става путьо. — Манцигър се подсмихна.

— Ако обичаш! — каза Ънгър. — Приятелките ми смятат тази метафора за обидна.

Манцигър завъртя очи и отпи голяма глътка мартини.

— Не знаех, че имаш приятелки.

Ънгър смаяно изцъка с език и Манцигър се ухили.

— Добре! Извинявам се.

Ънгър се извърна.

— Та какво казваше? — попита Дани. — За сивата слуз? — Започваше да губи търпение.

Манцигър кимна и отново отпи глътка мартини.

— Различните хора имат различно мнение. Аз лично не се безпокоя за това. И мисля, че съм наясно с нещата. Нанотехнологията обещава да сложи край на глада, болестите и може би дори на смъртта. Обещава да сложи край на оскъдицата и да унищожи всички йерархии по света — но само ако й позволим да се развие. А в момента някои хора използват проблема със сивата слуз като претекст да наложат ограничения върху нещо, което трябва да еволюира без много-много забрани.

— Какво искаш да кажеш с това, че нанотехнологията ще унищожи всички йерархии? — попита Дани.

Манцигър сви рамене.

— Логично е — отвърна той. — Ако можеш да направиш почти всичко от суровини, които, общо взето, са безплатни… някои хора няма да са доволни. Искам да кажа, ако можеш да произвеждаш петрол, диаманти, злато… какво ще стане с „Ексън“, „Де Беерс“ и „Хоумстейк“? Мислиш ли, че много ще се зарадват?

— Разбирам — каза Дани.

— Става дума за преразпределение на богатствата! — въодушеви се дебелакът. — Това е нанотехнологията! Ето защо е толкова важно да я оставим сама да се развива — като интернет. Да, интернет е хаотичен, но ако не се беше развивал в неограничена, органична среда, изобщо нямаше да съществува. Или ако съществуваше, щеше да е безполезен за повечето от нас, ограничен по начини, които не можем да си представим.

— Това ми е ясно, но не разбирам какво общо има с оная слуз — рече Дани.

— Мисля, че Хари просто ти очертава проблемите — отбеляза Ънгър.

— Точно така. Точно това правя! Очертавам проблемите. — Манцигър очевидно се разгорещяваше, но преди да се възпламени, келнерката дощъпука до тяхната маса, натоварена с блюда калмари и „картофена копа сено“ за Дани. Тя бавно остави чиниите, всъщност толкова бавно, че сякаш изпълняваше някакъв танц.

Ънгър потопи едно парче калмар в соса маринара, сдъвка го и го обяви за „изненадващо вкусно“.

— Наистина ли? — попита Манцигър и атакува чинията си.

Дани прокара пръсти през косата си, въздъхна и зачака инженера да приключи. Накрая Хари избърса устни със салфетката си.

— Нали разбираш какви са принципите на нанотехнологията — заяви той.

Дани сви рамене.

— Горе-долу.

— Добре. По същество всичко е свързано с асемблерите… — Цялата недодяланост на Манцигър изчезваше, когато говореше за своята област. Такива хора ставаха добри учители. — Протеинови роботи, които строят молекули според определени изисквания. Ти посочваш, те го правят. Можеш да строиш къщи от диаманти, ако щеш. Но всяка работа е различна. Всяка задача изисква програма и специализирани асемблери. Адски много! За да направиш каквото и да било, ти трябват милиарди асемблери! — Той млъкна и изяде още няколко хапки калмари.

— Чел съм за това — отбеляза Дани.

— Потрай малко. Най-трудно е да построиш първия асемблер. Във ВСС от шест години работим върху асемблер, който е проектиран да строи наноустройства за борба с рака на гърдата. И никой не е в състояние да произведе достатъчно асемблери, за да построи каквото и да е! Това ще отнеме цяла вечност и ще струва невъобразимо много! Затова трябва да се самовъзпроизвеждат.