Джон Кейз - Осмият ден

— Леден чай?

Дани кимна.

— Благодаря. — Най-трудната част — влизането в къщата — беше свършила. Сега зависеше от него да предразположи Ънгър да открие душата си пред непознат. Единственият начин, който Дани знаеше, бе като докаже собствената си искреност с изповед. Затова се прокашля. — Струва ми се, че непряко съм виновен за смъртта на господин Пател.

Остро ахване оттатък масата и разтревожено изражение.

— Един човек на име Зереван Зебек ме нае да открия с кого е разговарял друг човек, професор Терио — поясни Дани и отпи глътка чай. — Зебек каза, че бил оклеветен в пресата и че зад това стоял Терио… и още някои хора.

Ънгър скръсти ръце и се отпусна назад с израз на предпазливо нетърпение.

— Искаше да открия с кого е разговарял Терио — повтори Дани. — И аз го направих. Направих списък на телефонните му разговори…

— Това възможно ли е?

Дани кимна.

— Има брокери на информационни услуги, които продават такива сведения.

— И това не ви ли се стори нарушение на правото на Джейсън на личен живот?

Дани измъчено сбърчи лице.

— Да, предполагам, че е така, но… когато работиш като детектив… е, правиш такива неща.

Ънгър не се впечатли.

— Явно вие правите такива неща.

— Така е — призна Дани.

— Продължавайте.

— Така или иначе, открих, че Терио е разговарял с вашия приятел и с още двама души — един учен в Осло и журналист в Истанбул.

Съмнението на Ънгър се изрази в изсумтяване.

— Джейсън никога не е ходил на тези места.

— Това няма значение — отвърна Дани.

— Тогава какво има значение?

— Всички те са мъртви — каза Дани.

— Кои?

— Терио. Ученият в Осло. Турският журналист. Пател.

Ънгър отпи глътка чай. След малко се наведе напред.

— Глупости!

Реакцията му изненада Дани, но той успя да запази спокойствие и сви рамене.

— Не е така.

— Искате да кажете, че Зебек е наредил да убият Джейсън…

— Точно така.

— Но Зебек е собственик на ВСС.

— Точно така — съгласи се Дани.

— И вие твърдите, че е наредил да убият Джейсън, след като го отмъкна от „Протеин Дайнамикс“? След като го примами с премии и възможности за развитие?

— Да.

— Е, в това няма никакъв смисъл — заяви Ънгър. — Джейсън не беше работна пчеличка. Той беше гуру. ВСС никога няма да му намерят заместник. Загубата му е катастрофа. Всички го казват. Той беше гений!

— Убеден съм, че е така — отвърна Дани. — Но нещо се е случило.

— Оная… измислица за оклеветяването на компанията ли имате предвид?

— Не, това беше само претекст…

— Тогава какво? — попита Ънгър.

Дани въздъхна.

— Не знам. Надявах се вие да ми кажете.

Започнаха отначало. Докато говореше, Дани виждаше, че скептичното отношение на Ънгър постепенно се изпарява. Замести го озадачение и накрая мъка.

— Мога още да продължавам — каза Дани. — Но това са… основните неща.

— Съобщихте ли на полицията?

Дани поклати глава.

— Съмнявам се, че местната полиция може да се справи с този случай. Става дума за пет убийства в четири различни държави. Плюс „паралелните щети“ в Турция. И мога да докажа само, че всички жертви са познавали един и същи човек — Терио.

Ънгър кимна и сбърчи чело.

— Джей наистина се безпокоеше за нещо… нещо в работата. И наистина познаваше тоя Терио. Един-два пъти разговаряха по телефона. Може да са си писали имейли и мисля, че са се срещали на някаква конференция. — Той вдигна поглед, опита се да си спомни, после поклати глава. — Но… — Ънгър скри лицето си в шепи. Дълго остана така, след това прокара ръка по челото си. Накрая отново поклати глава. — Не знам — каза той. — Просто не знам.

В очите му блестяха сълзи.

— Добре ли сте? — попита Дани.

Ънгър кимна.

— Това, което казвате за Зебек, ако е вярно… — Пауза. — Това няма да върне Джейсън — нищо не може да го върне. Но в известен смисъл го връща за мен. Защото полицията… всички си мислят, че имаме безразборни връзки… че постоянно меним партньорите си. Но истината е, че аз работя страшно много, архитект съм. А що се отнася до Джейсън… Да не говорим за него! Трябваше да го довличам вкъщи от работа. Обаче полицията… те като че ли си мислят, че е нормално човек като Джейсън да бъде убит така. За тях това е някаква „педалска история“ и толкова. — Той замълча, дълбоко си пое дъх и въздъхна. — Затова… предполагам, че съм ви длъжник.

— Не, не…

— Само ми кажете какво мога да направя.

Дави се замисли.

— Можете да ми покажете компютъра му.