Джон Кейз - Осмият ден

Всъщност не хранеше голяма надежда, че от листовете, които излизаха от принтера до него, ще излезе нещо, но не му идваше наум никакъв друг начин да противодейства. „Документирай случилото се. Прати документа. Какво ще изгубиш?“

Когато разпечата копията, той ги подреди и купи марки и пликове от служителя. Върна се в кабинката си, влезе онлайн, за да намери адресите, които не знаеше, после пусна пликовете в пощенската кутия в отсрещния край на помещението. Накрая реши да провери дали има поща.

Имаше. Всъщност имаше шестдесет и седем съобщения, повечето от които бяха вицове, реклами и обяви за „готини мацки“, удължаване на пениса и доставка на художествени материали. След като изтри глупостите, сред които четиринадесет вица от брат му и дванадесет от Джейк, останаха три интересни съобщения. Едното беше от Лавиния Тревър.

Дани! Къде си? Работиш усилено, надявам се! На 1–2 октомври изнасяме септемврийската изложба. До 3 октомври теренът би трябвало да е чист, за да започнеш подреждането. Откриването е обявено за първия петък на октомври от 19:00. Не ми е приятно да те притеснявам, но непременно ми се обади. Малко се безпокоя.

Той отговори: „Няма проблем. Всичко е готово. Нямам търпение — поздрави!“ Какво пък, по дяволите! Ако доживееше дотогава, щеше да подготви някаква изложба (макар че бог знаеше какво щеше да покаже). Все повече му допадаше идеята за „Водещи“. Практическият резултат — конструкцията — нямаше да отнеме много време и инсталирането й щеше да е фасулска работа. По-трудно щеше да е пренасянето на „Вавилон II“, както и подреждането на подиумите за другите експонати. И все пак щеше да успее. Ако още го имаше.

Следваше съобщение от родителите му. Прибрали се в Мейн. Къде бил той? Разговаряли с Кейли. „Какво се е случило?!!! Мама се тревожи — обади се вкъщи!“ Натисна REPLY и прати отговор, който трябваше да е успокоителен, макар че не изобилстваше с подробности. „Добре дошли! Скоро ще се видим. Не се безпокойте. Работя върху проблема с Кейли. С обич, Дани.“

Третото съобщение беше хленчограма от Иън, в която се съобщаваше, че Дани е уволнен. В порив на невероятна зрелост Дани устоя на изкушението да отговори нещо язвително и се извини за неочаквано дългото си отсъствие. Щял да му обясни, когато се върне.

Помисли си дали да не прати имейл на Кейли, ала се отказа. Само щеше да си изгуби времето. Всякаква вест от него щеше да бъде изтрита също толкова бързо, колкото той се бе справил с рекламите за готините мацки и удължаването на пениса.

Затова пък прати съобщение на Салим, турчина, който му беше помогнал в Догубеязит, още веднъж му благодари и пожела на него и семейството му всичко хубаво. Някой ден щеше да направи нещо за него, да му се отплати по някакъв начин.

Оставаше да убие още около час и нямаше никаква работа. След два дни Зебек щеше да се срещне с езидските старейшини в Цюрих — и с това щеше да се свърши. Мунир и другите щяха да получат „доклада“ на Дани, но едва след срещата. И без това от него нямаше да излезе нищо. Сигурен беше. Защото нямаше доказателства и бе закъснял. Несвързан брътвеж срещу въплъщението на Тауза, за какъвто го смятаха повечето старейшини — жив бог. Имаше ли някакъв шанс? Не. Едва ли.

Не се съмняваше, че има доказателства. Някъде. Терио и Барзан бяха направили всичко възможно да вземат проба от санджака в подземния град. Дендрохронологът почти със сигурност бе документирал фалшификацията, но той беше мъртъв и докладът му го нямаше. Унищожен или изчезнал. Така или иначе…

„Сигурно е в някоя кантонерка в Норвегия — помисли си Дани. — Или в компютъра му.“ Но не. Зебек беше прикрил и тази следа. Също като къщата на Терио, домът на Ролвааг навярно бе изгорял в пламъци.

Служителят надникна в кабинката.

— Трябва ли ти нещо, приятел?

— Не, нищо — разсеяно отвърна Дани. Разсеяно, тъй като му бе хрумнало нещо.

— Ако искаш нещо, свиркай.

Дани се отпусна назад, като се въртеше наляво-надясно със стола си. Мислеше за нещо, което му беше казал Реми Барзан. Барзан и Терио бяха чакали писмения доклад на Ролвааг с датирането на взетата от санджака проба. По някое време професорът бе разговарял с Ролвааг по телефона и норвежецът трябва да му беше очертал откритията, тъй като Терио бе написал писмото си до „Тауз Холдингс“ с молба да обсъдят автентичността на санджака. Писмото се беше озовало на бюрото на Паулина и тя го бе дала на Зебек — който незабавно беше уредил убийството на Терио.