Джон Кейз - Осмият ден

Дани се качи с ескалатора в Рослин и излезе в дневния зной, заобиколен от двадесет-тридесететажни сгради. Рослин винаги му се виждаше странен. Той попадаше извън границите на Вашингтон, в които бе забранено високото строителство и сякаш се издигаше насред пустошта — архитектурен еквивалент на Ейърс Рок. Сребристите небостъргачи блестяха на слънцето, докато Дани прекосяваше Кий Бридж.

Отдалечен на безопасно разстояние от търговския център на града, университетският кампус на Джорджтаун беше изграден около старомоден площад. Дани влезе в университетската библиотека и с удоволствие вдъхна студения въздух, който го обгърна.

По време на работата си във „Фелнър“ отдавна бе разбрал, че повечето университети щедро раздават ресурсите си. Въпреки че трябваше да имаш карта, за да поръчваш книгите, изглежда никой не обръщаше голямо внимание кой използва компютрите и справочните материали. Предполагаше се, че си студент или преподавател.

Той се настани в края на една дълга маса, влезе в базата данни на Лексис/Нексис и потърси статии във вестници и списания, в които се споменаваше името на Джейсън Пател.

За разлика от „самоубийството“ на Крис Терио, смъртта на Пател беше жестоко и неразкрито убийство, нашумял случай, подробно отразен от пресата. Трябваше му само около минута, за да получи сто двадесет и шест резултата — от текстове на репортажи по Ем Ес Ен Би Си до статии и некролози в „Сан Хосе Мъркюри“ и други по-малки вестници.

Търсеше главно имена. Приятели, роднини, колеги — всички, които са познавали Пател и можеше да се съгласят да поговорят с него. Разпечата няколко от репортажите и кликна на НОВО ТЪРСЕНЕ.

Искаше да види какво има в мрежата за „Вери Смол Системс“ или ВСС. Оказа се, че не е много — само двадесет и седем резултата, което си бе почти нищо, като се имаше предвид, че Нексис съдържа дори най-неизвестните специализирани списания.

Провери всеки от резултатите и установи, че повечето се въртят около конференция за протеиновия инженеринг, проведена преди три години във Филаделфия. ВСС бяха осигурили залата и организаторите на конференцията споменаваха този факт в изявлението си за пресата.

Търсенето на „Зереван Зебек“ даде още по-малко резултати. Дани се удиви, че толкова богат човек може да е толкова дискретен.

Накрая излезе от Нексис, прехвърли се на друг компютър и порови в мрежата за нещо върху нанотехнологията. Въведе думата „нанотехнология“ в търсачката Google и почти незабавно беше възнаграден с близо половин милион резултата. След като ги преглежда в продължение на повече от час, той разпечата десетина статии по въпроса.

Подреди разпечатките на спретната купчинка и излезе да потърси нещо за ядене. Отби се в един магазин на Ем стрийт и си купи папка за материалите. После прекоси улицата в търсене на пицария и седна в ъгъла, надалеч от прозорците. Докато чакаше поръчката си, отново прегледа някои от документите.

След час пицата вече бе история и докато пиеше второто си кафе, той знаеше доста повече за Джейсън Пател и неговото убийство. Официалният некролог беше в „Къпъртино Куриър“. В него се отбелязваше, че Пател завършил компютърни науки и молекулярна биология в Бъркли и Калифорнийската политехника. След защита на докторат се хабилитирал в Масачузетския технически институт, публикувал множество статии и получил наградата „Сидран“ за проучвания в областта на микроелектромеханичните системи (МЕМС). Бил четиридесет и две годишен. Сестра му Индира живеела в Делхи, а „партньорът“ му Глен Ънгър — в Къпъртино.

Неясните изявления на полицейските говорители за „важни улики“ и алюзии за „престъпление от страст“ бяха заровени под ужасяващите подробности, повечето разкрити от потресени полицаи, натъкнали се на трупа на Пател в пустинята.

Имаше интересно интервю с един археолог, който предполагаше, че начинът, по който бил оставен Пател, бил идентичен с древните погребални обреди на някои индиански племена. Това се наричало „екскарнация“ — труповете се оставяли така, че птиците да изкълват плътта. Професорът обясняваше, че тази практика била изключително стара, все още се спазвала от някои секти в Близкия изток и била свързана с мита за Прометей. Според учения убийството на Пател наподобявало главното събитие, свързано с християнската вяра. Племената и сектите, които упражнявали екскарнация, я прилагали като ритуал чак след смъртта и използвали гробища или платформи, където оставяли труповете. Пател обаче бил жив, когато тялото му било пронизано с десетки бодли от кактуси и бил завързан на кръстовидното юково дърво.