Джон Кейз - Осмият ден

— И?

— Занимава се с нанотехнология.

— И какво е това? — попита Дани.

— Следващата дума на техниката. Чаткаш ли?

— Не.

— Това е нещо, което… ще промени всичко.

— Нима?

— Аха.

— И как ще стане това?

— Не знам. Въпросът е, че става дума за нещо малко. Съвсем малко. За създаване на разни неща — като в природата. Само че са роботи — големи колкото молекули. Точно тези роботи са като… протеини. И с това се занимава тоя Зебек. Формално ВСС е клон на италианската компания, но повярвай ми, в случая опашката върти кучето, ако се сещаш какво имам предвид.

Дани тъкмо се канеше да отговори утвърдително, когато звънецът на входната врата избухна в главата му като бомба — и сърцето му се разтуптя.

— Някой е на вратата — прошепна той.

— Ами не отваряй.

Дани се озърна. Никой не можеше да го види там. И в къщата не светеше. Беше сутрин и кухнята бе най-светлото помещение.

Притиснал слушалката към ухото си, той отиде в трапезарията, където затворените с капаци прозорци гледаха към улицата. Надникна през летвите на капаците и видя, че пред входа стоят двама мъже в костюми. На вратата отново се позвъни.

— Мъже в костюми — прошепна Дани.

— Познаваш ли ги?

— Не.

— Тогава сигурно са подизпълнители.

— Сигурно — съгласи се Дани.

Единият мъж долепи нос към прозореца до вратата, замижа с дясното око и надникна в къщата. След миг каза нещо на другия и двамата се върнаха в колата си — сива тойота, паркирана оттатък улицата пред къщата на семейство Ланман. Дани зачака да потеглят, но… те си седяха вътре.

— Просто седят там — каза той.

— Къде?

— В колата.

— Ами тогава изчакай да си отидат — посъветва го Дю. — Имат адски дълъг списък с места. След половин час ще изчезнат.

— И после?

Дю се подсмихна.

— После си вдигаш чуковете. И започваш да учиш чужди езици.

Намери стара раница в килера, взе чисти дрехи от скрина в стаята си, прибави няколко фланелки и боксерки, четка за зъби и самобръсначка. Провери дали си е взел паспорта, новата кредитна карта и банкнотите от скривалището. Накрая седна с едно старо списание и зачака.

Дю очевидно не говореше празни приказки. След двадесет и пет минути тойотата изрева и се отдалечи от тротоара. Дани изчака още десет минути, в случай че се върнат, после излезе през вратата на гаража, която беше скрита зад огромна камелия. Провря се през гъсталака и си спомни колко много пъти се е промъквал в къщата по този път като малък. Докато прекосяваше двора на семейство Уайтстоун, се почувства малко глупаво и театрално. Но си спомни за Реми Барзан. За Инзаги. За Крис Терио.

Метростанцията на Кинг стрийт се намираше само на няколко преки. Когато стигна, той пъхна две еднодоларови банкноти в автомата, взе мотриса по синята линия и отиде до Рослин — група небостъргачи на брега на Потомак срещу Джорджтаун.

Мислеше си за нанотехнологията. Малкото, което знаеше, повече се дължеше на едно полузабравено радиопредаване, отколкото на получената от Дю информация. Беше го слушал в колата на път за Харпърс Фери заедно с Кейли.

Мамаду имаше право: основната идея бе създаване на машини, способни да функционират на атомно равнище. Така нещата можеха да се изграждат от начало до край. Вместо да се пробива скала, за да се добиват диаманти, те можеха да се произвеждат атом по атом — точно като в природата. На теория почти всичко можеше да се създаде — диамантена решетка или идеална роза — от материали като морска вода, въздух и пясък. И най-важното не бе какво могат да създават машините, а какво ще са в състояние да правят някой ден. Действайки на атомно равнище, те можеха да възстановят озоновия слой, да откриват и унищожават замърсителите във водоизточниците и още много други неща.

Мотрисата мина през Кристал Сити, Пентагон Сити, Пентагона. Дани се замисли за къщата на Крис Терио и конкретно за лавицата в кабинета му. Освен всички онези томове върху религията, той бе видял книги, чието място определено не беше там. Не си спомняше заглавията, но едното бе точно за протеинови компютри, а друго — за нанотехнология.

Следователно Терио се беше натъкнал на тази следа и бе научил достатъчно, за да се свърже с Пател. А какъв беше Пател? Технически директор на „Вери Смол Системс“. А какво бе ВСС? Според Реми Барзан това бе любимата рожба на Зебек. И гореше пари като че ли настъпваше свършекът на света.

В самия Джорджтаун нямаше станция на метрото. Когато го бяха строили, богатите обитатели на квартала се бяха безпокоили „какви хора“ ще използват масовия транспорт.