Джон Кейз - Осмият ден

Между две от тях имаше гардероб с дрехи, които не бе носил от години, но майка му ги държеше изпрани — очевидно за дни като този. Той остави кърпата да се свлече на пода, избра си чифт дънки и червено горнище на анцуг, бельо и чорапи и се облече, наслаждавайки се на чистите дрехи.

Стаята беше такава, каквато я бе оставил: грубовати дървени мебели, плакат на рок група на едната стена и „ранен Крей“ на другата. На малката етажерка в ъгъла имаше колекция от прашни купи от футболни шампионати и плочка, ознаменуваща второто му място в лекоатлетическия турнир в Уудбридж.

На бюрото се бе събрала купчинка писма — не особено спешни съобщения, които все още се получаваха на адреса на родителите му. Майка му ги събираше и когато през няколко седмици се отбиваше, той ги преглеждаше. Винаги бяха едни и същи: инициативи на възпитаници на неговия колеж, каталози и оферти за кредитни карти — с други думи, обичайните боклуци, само че този път имаше и един плик, който веднага привлече вниманието му. И нямаше нужда да го отваря, за да знае какво съдържа: твърдостта и тежестта му, наред с предписанието да не се препраща, показваше, че е кредитна карта.

Оказа се „Виза“, може би първата сметка, която бе имал. Заради лихвата беше възнамерявал да я закрие, но след като автоматично я бяха подновили, Дани се зарадва. Тя бе валидна до 2004 г. и имаше лимит десет хиляди долара, което в момента я правеше божи дар.

В придружаващото я писмо се посочваше, че трябва да я активира от домашния си телефонен номер — в този случай очевидно от телефона в дома на родителите му. Затова се затътри по коридора до някогашната стая на Кев и набра номера. Докато чакаше да го свържат, прегледа останалите писма. Няколко картички от художествени галерии (изглежда никога не осъвременяваха списъците си с адреси), включително от „Ниън“. Отпред имаше снимка на „Гора и дървета“. Текстът на гърба гласеше:

Петък

5 октомври, 19:00

ТВОРБИ НА ДАНИЪЛ КРЕЙ

Обявата изглеждаше страхотно — Лавиния се бе справила отлично. Но, господи! Откриването! Как щеше да се приготви? И с какво?

Накрая отсреща му отговори истински човек и Дани активира картата. След като отклони предложение за „кредитна застраховка“, той затвори, отлепи лепенката от гърба на картата и се върна в стаята си, защото кредитната карта му напомни за пари, а парите му напомниха за…

Гардеробът в неговата стая. Един от онези гардероби от 20-те години на XX в., които побираха само три ризи, два панталона, колан, вратовръзка и сако. Осъзнал необходимостта от повече гардеробно пространство, бащата на Дани бе предприел едно от първите си начинания за усъвършенстване на дома. Това беше квадратна кутия на гърба на гардероба, широка осемдесет сантиметра. В детството му бе служила за хранилище на различните страсти. По едно или друго време Дани беше пазил вътре играчки от „Междузвездни войни“, игри Нинтендо, хокейни наколенки, неопренов водолазен костюм и плавници. Но това бе само в горното отделение. Самият Дани беше направил своя „рационализация“ — двойно дъно, дълбоко около два и половина сантиметра. В това скривалище пазеше броеве на „Плейбой“ и „Пентхауз“, пакети „Марлборо“ и от време на време пластмасови кутии от сандвичи, пълни с марихуана.

Но скривалището не бе предназначено само за преходни увлечения. В него братята бяха крили тайните си спестявания. Целта: да си купят състезателен кон, и по-конкретно арабски. И то не какъв да е, а жребец. И не какъв да е жребец — трябваше да е… черен.

Зад тази идея стоеше известният с мимолетните си въодушевления Кевин, но това нямаше значение. И тримата месеци наред упорито бяха преследвали тази мечта. В началото с по петнадесет долара седмично, спечелени от косене на морави и дребни, останали от пазаруване. Ограничените размери на скривалището налагаха монетите да се обръщат в банкноти. Дани го бе правил всяка седмица. И после — през седмица. След това — през месец… или през няколко месеца.

Накрая Кев преброи спестеното и съобщи, че ще им трябват около триста години, за да спестят достатъчно, за да си купят (вече му бяха дали име) Янки Паша. Затова парите останаха където си бяха в очакване на момента, в който братята ще се разберат за какво да ги похарчат. Което така и не се случи.

Дани клекна, бръкна в скованата от баща му кутия и извади фалшивото дъно. Събра всички банкноти и когато ги преброи, установи, че възлизат на сто осемдесет и два долара.

Като „джобни пари“ пачката в най-добрия случай беше неудобна за носене, защото нямаше да му позволи да затвори портфейла си. Той отиде в кухнята, намери ластиче в „чекмеджето за дреболии“ до печката и сгъна парите на дебел цилиндър. Пъхна ги в джоба си и изпъшка, когато видя, че прилича на извратен тип.