Джон Кейз - Осмият ден

— С дървесните пръстени. Това беше идея на Крис. Дървени предмети като мачти на кораби и греди от постройки могат да се датират чрез сравняване на дървото с напречни разрези на дървета, чиято възраст е известна — стига да произхождат от същия район. Сравнението е възможно, тъй като валежите в различните части на света през различните години не са еднакви.

— И Терио е знаел как да го направи, така ли?

Барзан поклати глава.

— Крис беше учен. Нали знаеш, специалистите по история на религията често работят рамо до рамо с археолозите. А археолозите постоянно работят с дендрохронолози — експертите, които изучават дървесните пръстени. Така или иначе, методът се използва за датиране на дървени предмети и понякога те са свързани с религиозни хронологии. Крис знаеше как стават тези неща и затова се свърза с Ролвааг в Норвегия.

— Значи Ролвааг е бил дендрохронолог.

— Да. И базата данни за този район е огромна, защото… ами защото се намираме в Месопотамия. Археолозите копаят тук от двеста години. Датирали са всичко. Имат различни методи за датиране, но основните засягат керамиката и дървесните пръстени.

Дани се замисли.

— Значи идеята е била… да датирате главата?

Барзан кимна.

— Трябваше да е на осем-деветстотин години. Смята се, че я е издялал самият шейх Ади.

Дани се обърка.

— Но как…

— Повторно отидохме в Невазир и подкупихме пазача да ни остави сами със санджака. Тогава остъргахме мъничко от основата и го пратихме в Норвегия.

Дани изпъшка.

— На Ролвааг.

— Да. Между другото, пак се обадих на онази жена в Осло, за да видя дали е намерила доклада — каза Барзан. — Или пробата. — Той обърна палци надолу.

— Можем пак да го направим. Да вземем нова проба от статуята…

Кюрдът вече клатеше глава.

— Не.

— Защо? Нали вече си го правил?

— Сигурен съм, че нея отдавна я няма. До следващата шура няма причина някой да я търси. С други думи — до смъртта на Зебек. Освен това човекът, който ни пусна в Невазир, загина в катастрофа и мястото му зае един от хората на Зебек. Сега статуята се охранява и никой не може да влезе без разрешение.

— Тогава да получим разрешение. Дядо ти…

Барзан отново поклати глава.

— Само имамът може да разреши… или старейшините. Всички старейшини.

— А те няма да го направят, така ли?

— Ти как мислиш? Те смятат Зебек за жив бог.

Двамата мъже дълго мълчаха. Дани заговори пръв.

— Ето какво не ми е ясно. Защо? Какво ще спечели Зебек? Защо си прави този труд? Той вече е почти Господ. Милиардер. Той е господар на вселената!

Барзан се подсмихна.

— Не се шегувам — настоя Дани. — Има собствен самолет…

— Заради парите е — отвърна журналистът. — Трябват му парите.

— Какви пари?

— Парите на племето. — Барзан се усмихна. Мрачно. — А те са доста.

— Нима? — не успя да скрие съмнението си Дани.

— Знам какво си мислиш. Знам как изглежда отвън — рече Барзан. — Малкото туристи, които идват в района на Юзелюрт, виждат пастирите, селяните, които садят кайсии, жените, които тъкат килими. Виждат прашни градчета и дюкянчета с евтини флуоресцентни лампи. Поглеждат вътре — и там няма нищо. Затова смятат езидите за бедни, но не е така. Всъщност сме толкова богати, че направо да се побърка човек.

— Какво искаш да кажеш? — попита Дани.

— Отначало се радвах, че старият имам умря. Някои села даже нямат собствен кладенец. Градовете нямат пътища, за да изнесат продукцията си на пазара. Имамът можеше да направи нещо по този въпрос, но не пожела. В продължение на четирийсет и седем години единствените чекове, които подписваше, бяха за „Кюрдистан“ — с други думи — за пластичен експлозив, оръжие и семтекс. Главно за ПКК. А народът има нужда от мост към двайсет и първи век. И има пари за това.

Дани го погледна озадачено.

— И откъде идват те?

— От гуано.

Американецът не бе чувал тази дума.

— Какво е гуано? — попита той.

— Изпражнения от прилепи — поясни Барзан. — Поне по-рано парите са идвали оттам. Сега се умножават с инвестиции. Но не толкова отдавна от Юзелюрт са тръгвали и пристигали езидски кервани, които стигали по Пътя на коприната чак до Китай. Някои търговци се връщали по море. И по време на такова пътуване един езид на име Дерай разменил килограм шафран за няколко необитаеми острова в морето Сулу 29 29 Море в Западния Пасифик, между Филипините и Борнео. — Б.пр. .

— Шафран — повтори Дани.

Барзан утвърдително кимна.

— Островите били осеяни с пещери, а пещерите били пълни с прилепи. Гуаното се трупало векове наред и изсъхвало в мрака. По-ценно е от златна мина. Това е най-богатият тор в света. Лек, лесен за добив и транспортиране. А тези острови направо били затрупани с него.