Джон Кейз - Осмият ден

— И човекът, който го открил…

— Дерай…

— … забогатял, така ли? — попита Дани.

— Не — отвърна Барзан. — Разболял се от холера. Умрял по пътя за родината. Затова островите станали собственост на племето и били разработвани близо сто години. Накрая гуаното свършило, пък и се появили изкуствените торове. Но ние вече сме били инвестирали спечеленото.

— Чрез холдинговата компания — предположи Дани. — „Тауз Холдингс“.

— Точно така.

Лайла донесе кафе със сребърен поднос и Дани се увери, че е гадже на Барзан. Кюрдът я хвана за ръката и я притегли към себе си. Тя се изчерви, после със свенлива усмивка избяга от стаята.

— Мило момиче — отбеляза Дани.

Барзан широко се усмихна.

— Най-красивото. И с голямо сърце.

Дани отпи глътка от разкошното еспресо.

— Отначало и аз си мислех като теб — рече кюрдът.

— Какво искаш да кажеш?

— Че Зебек вече е господар на вселената! Нали има собствен боинг? За какво са му нашите пари?

Дани сви рамене.

— Така е. Няма логика.

— И все пак… му трябват. — Барзан се изправи, протегна се и се олюля на пети. — Адски му трябват. Онова, което върши във ВСС — а те още не са започнали производство — е ужасно скъпо. Разговарях с един приятел от „Морган-Станли“. Казах, че възнамерявам да вложа малко капитали в компанията. Обади ми се след два дни. Според него ВСС дължали триста милиона, имали двайсет милиона в брой и харчели четири милиона на месец.

— Кога е било това?

— Преди два месеца.

— Значи е затъвал — предположи Дани.

— Затъвал е. И е щял да потъне. Но щом пипне „Тауз Холдингс“, щом старейшините му отстъпят властта, ще се оправи.

— Толкова много ли са парите?

— Да.

Дани кимна и се намръщи. „Значи затова било всичко?“ Кой знае защо изпита разочарование. И всъщност не вярваше. Не му се струваше вярно. Разбираше защо хората убиват за пари, но поведението на Зебек разкриваше невъобразима злина.

— Не можеш да погребеш човека жив само за да получиш някакви средства — замислено рече той.

И докато говореше, осъзна, че подозрението му за случилото се в мазето на Терио е правилно: професорът не беше се самоубил.

— Но какво е накарало Зебек да тръгне по следите на Терио? — попита Дани. — Искам да кажа, как изобщо е открил, че Терио се интересува от него?

— Спомняш ли си как се добра ти до моето име? От сведенията за телефонните разговори.

— Които предадох на Зебек.

— Да. Е, двамата с Крис не се чувахме често. Ни най-малко. Моето име се появи в списъка на Зебек, защото Крис ми се обади да ми съобщи голямата новина. Беше развълнуван, дори въодушевен. Потърсили го от Норвегия. Анализите били готови, каза ми той, и ние сме се оказали прави. Естествено, че бяхме прави! Крис чакаше писмения доклад, но Ролвааг му съобщил по телефона, че пробата, която остъргахме от санджака, е на не повече от сто години, навярно на по-малко, и произхожда от Йемен. Следователно разполагахме с доказателство: санджакът беше фалшив. Крис ми каза, че пратил писмо на старейшините, които управляват „Тауз Холдингс“, в което официално оспорвал автентичността на статуята. Подозирам, че това е причината да го убият.

— Но защо?

— Защото „Тауз“ има само един служител — жена на име Пасторини. Тя е нова и можеш да се басираш, че работи за Зебек.

Дани изпъшка.

Барзан се намръщи.

— Познаваш ли я?

— Запознахме се. — Погледът на Дани заблужда към мониторите на стената. — Приятелите ти пристигнаха — отбеляза той.

Барзан вдигна поглед към синкавите екрани. На повечето не се виждаше движение, но пред портата двама униформени мъже слизаха от джип. Единият намести баретата си и почука на вратата. Кучетата залаяха на двора.

Барзан отмести стола си назад.

— Отлично — каза той. — Искам да поговоря с тях. Да видя дали някой е питал за нас.

Чуха го точно когато се изправяха — единичен изстрел, последван от още два. Обърнаха се към мониторите и видяха, че войниците стоят под камерата с извадени пистолети.

Барзан изруга, измъкна оръжието си от пояса и се втурна към вратата, като в движение го зареждаше.

— Не мърдай оттук! — извика той и изхвърча от стаята.

Зашеметен, Дани не можеше да откъсне очи от мониторите. Кучетата лаеха като бесни, хвърляха се към портата, отскачаха назад и пак се хвърляха напред. На единия монитор Лайла тичешком прекоси двора, докато на друг Барзан изскачаше от входната врата. Хлапакът, който беше закарал Дани на зъболекар, профуча край фонтана с автомат в ръце. В следващия миг портата се отвори. Кучетата се метнаха напред. Настана истински ад.