Джон Кейз - Осмият ден

— Естествено — потвърди Барзан.

— Но защо?

— За да го изберат за следващия имам. Когато старейшините се събират, за да обсъждат избора на нов имам, ритуалът изисква да изнесат санджака. За да надзирава избора, ако щеш. Предишният имам е бил избран на четирийсет години и доживя до дълбока старост. Затова от близо петдесет години никой не е виждал санджака. Щом го покажат…

— Ясно.

— След смъртта на имама старейшините остават в подземния град, докато изберат негов заместник. Обсъжданията се водят в помещението със санджака. Това може да отнеме дни, дори седмици. Също като избора на папа. Залогът е адски голям.

— И за колко време са избрали Зебек?

— Според мен за около минута — отвърна Барзан. — Щом видели статуята, те я взели за поличба.

Дани поклати глава.

— Но как са разбрали кого изобразява? Щом Зебек се е преселил в Италия като малък…

Барзан кимна.

— Има едно турско телевизионно предаване, нещо като „Шейсет минути“. Много популярно. Описания на известни личности, разследвания, нали се сещаш. — Кюрдът разтвори шепа, сякаш пускаше муха, която е хванал. — Повечето хора, за които разказват, са звезди или политици. Но от време на време представят някой турски художник или предприемач, който е постигнал успех в Лондон или Ню Йорк. Идеята е да се напомни на хората, че Турция е западна демокрация, модерна държава, готова за Европейския съюз.

— И са показали Зебек, така ли?

— Два месеца преди да убият имама.

Дани се замисли.

— Искаш да кажеш: първо са го показали по телевизията…

Барзан поклати глава.

— Не. Първо е уредил да подменят статуята. После го показаха по телевизията.

— Някой старейшина го е гледал…

— Всички са го гледали. Това е най-популярната програма в страната — поправи го кюрдът.

— Добре, всички са го гледали и… какво са си помислили?

Барзан сви рамене.

— Не са повярвали на очите си! Не си спомням кога за последен път са показвали материал за кюрд. А изведнъж представят тоя лъскав и чаровен бизнесмен… Знаеш ли, че е завършил Масачузетския технически институт?

— Да. — Дани замълча и се опита да осмисли всичко това. — Значи искаш да кажеш, че телевизионните водещи са вдигнали голям шум за това, че той е кюрд…

— Не — прекъсна го Барзан. — Не искам да кажа това. Много по-сложно е. Нямаше нужда телевизионните водещи да вдигат голям шум. В Турция Зереван Зебек е като Менахем Голдберг. Чуваш това име и няма нужда да питаш за неговата религия или етническа принадлежност — просто го знаеш. Всъщност ако беше живял тук, той сигурно щеше да приеме друго име, турско — макар че това най-после започва да се променя.

— Значи старейшините са гледали предаването…

— И са го запомнили — довърши изречението Барзан. — Нищо повече, но са го запомнили. Самият аз го запомних.

— И имамът…

— … си е добре. Но не за дълго. Изтича месец, после още един — и го убиват в Диарбекир. Два дни след това се провежда шура в Невазир. Показват санджака и… те си спомнят.

— Зебек става имам.

Барзан кимна с глава.

— Дядо ти ли ти разказа това? — попита Дани.

— Разбира се.

— И?

— И нищо. Той не може да направи нищо без доказателства. Дори не може да повдигне обвинение. Трябва да разбереш… — Кюрдът се наведе към него. — Мнозина старейшини вярват, че Зебек е изпълнението на пророчеството. Че е завърналият се Тауз. Че сега те ще наследят Земята. — Той поклати глава. — Не само че не са склонни да оспорват избора му — те го смятат за божество, за жив бог. Затова беше толкова важен докладът на Ролвааг.

Дани въздъхна.

— Дървесните пръстени, нали? За това ли става дума? Не разбирам връзката.

Барзан долепи върховете на пръстите си и за миг опря брадичка върху тях.

— Когато видя снимката на санджака, Крис си спомни човека, когото няколко дни преди това видял да слиза от бентлито.

— И е познал Зебек, така ли?

Барзан поклати глава.

— Не. Знаеше само, че мъжът с бентлито е двойник на санджака. Аз обаче знаех кой е. Бях го гледал по телевизията — също като всички останали.

— И си казал на Терио.

— Разбира се. Въпросът е, че Крис се разгневи повече от мен. Беше бесен, смяташе го за извращение на една древна традиция. И се закле, че на Зебек няма да му се размине.

— И какво? — попита Дани. — Ти какво направи?

— Идеята беше да докажем, че санджакът е фалшив — отвърна Барзан. — Че Зебек е подменил статуята, за да го изберат за имам.

— И как предвиждахте да го докажете?