Джон Кейз - Осмият ден

Погледът на Дани скачаше от монитор на монитор, докато на двора отекваха изстрели. Един войник се строполи на колене до фонтана с черно петно на гърдите и удивено изражение. На друг екран по склона към къщата се приближаваха два открити камиона, които вдигаха облаци прах. В каросериите седяха по шестима войници с насочени към небето автомати. Пред камерите на другите монитори тичаха хора и кучета, появяваха се и изчезваха в различни части на къщата и градината.

Знаеше, че трябва да направи нещо друго, освен да зяпа екраните. Мислите му бяха в хаос, ала сякаш не можеше да помръдне, не можеше да откъсне очи от онова, което ставаше навън — истинска сеч в мек фокус, малко замъглен от подводно синия цвят на мониторите. Носеха се викове и крясъци, тракаха автомати и пистолети. Единият мастиф се хвърли върху някакъв войник, захапа го за гърлото и го повали на земята. След миг го нападна и второто куче и зарови муцуна в слабините на мъжа. Друг войник се втурна на помощ на първия, стреляйки като побъркан с автомата си. После главата му избухна, улучена от появилия се на екрана хлапак с M-16, който стреляше от хълбок.

Барзан влетя в стаята при Дани.

— Ела — каза той и тикна пистолет като своя в ръцете му.

Дани го зяпна безпомощно, докато на мониторите двата камиона спряха пред къщата. Войниците наскачаха на земята. Той се изправи и видя, че Лайла тичешком влиза в стаята от отсрещната страна на атриума. Погледите им се срещнаха — и тогава автоматичен откос я пресече през гърдите. Като танцьорка, изгубила равновесие, тя полетя във въздуха и падна. Вторият откос превърна прозореца на атриума във водопад от стъкла.

Дани с всички сили закуцука след Барзан. Жълтият пуловер на кюрда се отдалечаваше по коридора и накрая се скри зад ъгъла. „Колко са? — зачуди се Дани. — Повече от два камиона. Може би дванайсет войници. Навярно повече.“ И той — с болни крака и оръжие, с което не знаеше да стреля.

Изведнъж Барзан отново се появи, като отстъпваше заднешком, вдигнал ръце над главата си. Тихо говореше на някого, който още не се виждаше. Адреналинът вече кипеше във вените на Дани и той бе протегнал пистолета напред с две ръце, както правеха по телевизията. Чакаше онзи, който държеше кюрда на мушка, да се появи иззад ъгъла.

Но не го дочака. Някой просто откри огън с автомат и разкъса Барзан от корема до гърдите. Журналистът се блъсна в една маса, събори ваза с рози и се свлече на пода. Тогава войникът, който го беше застрелял, най-после се показа и се изненада, когато видя Дани.

Споходи го късметът на новака — първият му куршум улучи войника в слепоочието. Вторият и третият разбиха отсрещния прозорец на атриума.

Той се втурна към Барзан, подхлъзна се в локва кръв, подпря се на стената и дълбоко си пое дъх. Приятелят му бе мъртъв. Виждаше го в очите му, които бяха отворени и неподвижни и имаха вид на стъклени топчета. На двора все още продължаваха да стрелят, но не колкото отначало, и се чуваше тропот на войници, които разбиваха вратите и претърсваха стаите.

Нямаше къде да бяга. Нямаше къде да отиде. Приближаваха се към него от всички посоки и го стягаха като в клещи. Щом се появяха иззад ъгъла…

Дани инстинктивно грабна една възглавница от миндера до стената и се приближи до прозореца, който само преди секунди беше разбил. С помощта на възглавницата той отчупи по-големите стъкла и погледна надолу.

Беше високо около три метра — болезнено и при най-добри обстоятелства, но в състоянието, в което се намираха ходилата му… Дани постави възглавницата върху назъбения долен край на прозореца и призова на помощ цялата си съобразителност.

Чу, че войниците тичат по коридора. Озърна се към проснатия в локва кръв Барзан, провря се през разбития прозорец, приклекна на перваза — и скочи долу.

Падна върху краката си и за миг можеше да се закълне, че се е приземил върху гвоздеи. От петите му изригна болка и избухна зад очите му като фойерверки. Инстинктивно сви юмруци и изскърца със зъби, после се насочи към аркадата около атриума.

Аркадата носеше втория етаж на къщата — жилищните стаи — и представляваше верига от сервизни помещения, които се редуваха с галериите, водещи към двора. Покрай дясната стена имаше няколко перални машини и леген с пране, до който трепереше дебела жена в бяла рокля и забрадка. Зад нея Дани видя сушилня, на която висяха чаршафи, и купчина шишета.

Той допря показалец към устните си, мина покрай жената и се промъкна към двора. Навсякъде имаше трупове. Четирима войници. Жена, която не познаваше. Хлапакът, който го беше закарал на зъболекар. Едно от кучетата. А зад телата, стените от камък с цвят на мед, които обграждаха вилата и градината.