Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

- Салим бей! - поздрави Калуст, който се отправи към новодошлия с отворени обятия. - Много време мина!

Посрещането се състоя на стълбището пред входа на хотела. Придружен от хората си, за да го обслужват или просто да носят куфарите му, османският министър на финансите прегърна арменското си протеже. По пътя за фоайето двамата размениха поздрави и обичайните любезности, след което новодошлият отиде на рецепцията. Взе ключа за апартамента си и отиде да се настани.

- Веднага се връщам обеща той и махна с ръка от стълбището. - Нека ни приготвят кафе.

Турският управник се върна половин час по-късно в ежедневно облекло. Даде инструкции на асистентите си и след като разреши някои служебни въпроси, се отправи към Калуст. Двамата излязоха на терасата, където ги чакаше кафето. Арменецът използва случая да благодари на приятеля си, че е организирал срещата далеч от Константинопол.

- О, не е проблем - отвърна османският министър. - Знаете ли, трябваше да пътувам до Берлин, за да договоря финансиране за войната. На връщане се отбих в Швейцария, за да уредя плащания на лихвите от заеми, които ни бяха отпуснати от швейцарските банки. - Въздъхна шумно, сякаш току-що бе пробягал щафета. Е, беше изморително. Реших да си почина няколко дни тук, в Интерлакен, и разбира се, да си поговоря с нас.

- Много любезно от ваша страна.

Калуст изглеждаше спокоен, но Салим бей го познаваше добре и знаеше, че вътрешно изгаря от нетърпение. Кой баща би останал безразличен към опасностите, които дебнеха сина му в такива несигурни времена?

- Слушайте, що за идея да пратите момчето си в Османската империя? - попита изведнъж той, минавайки направо на въпроса. - Когато прочетох писмото ви, едва повярвах на очите си! Имате ли представа какво прави там?

Арменецът разпери ръце в жест на безсилие.

- Вярвате ли, че аз дори не знаех! - отвърна той. - Момчето се сближило с някаква девойка и без да каже и думичка, заминало за Константинопол. Уведоми ни чак когато вече беше на път.

- Къде е сега?

- Не знам призна Калуст и в очите му за първи път пролича болката, която го измъчваше. - Мислите ли, че... че е в опасност?

Много уместен въпрос, помисли си Салим бей. Османският министър си пое дълбоко дъх, сякаш за да събере кураж да заговори, и се наведе напред, опирайки лакти на масата.

- Още от поражението в Балканските войни от 1913 хора от правителството са обсебени от идеята да сложат край на османизма и да наложат турска хегемония, премахвайки християнските етноси в империята.

- Да, споменахте го преди време - спомни си Калуст. - Турците си отмъщават за изгубените европейски територии.

- Точно така - потвърди Салим бей. - Проблемът е, че Великите сили винаги са се противопоставяли на откритите гонения на османски християни. Затова правителството създаде структура, наречена Специална организация, чиято мисия е да унищожи немюсюлманските общности. Формирани са чети от престъпници, бивши затворници, към които са се присъединили турски бегълци от Румелия и кюрдски селяни. Използват ги, за да се внуши, че властта няма нищо общо с гоненията. Истината е, че командирите на четите са офицери от Специалната организация.

Арменецът се взря в събеседника си. Страхуваше се да зададе въпроса, който го задушаваше, но знаеше, че трябва да го направи.

- Вие работите за това правителство - каза той. - И вие ли сте замесен?

Салим бей поклати глава.

- Всичко това е решено на тайни събрания от твърдото ядро - обясни той. - Останалите членове на правителството, включително и аз, не бяхме уведомени. Много от нещата, които ще ви кажа, идват от други източници.

- О, разбирам.

- Четите сложили началото на действия срещу християнското население, предимно гръцко и арменско, но го правели тайно, за да не разберат европейците. С присъединяването на Османската империя към войната обаче нещата се променили. Мнението на западните страни вече нямало никакво значение, тъй като те се превърнали в наши врагове. А Германия и Австро-Унгария запазили неутрална позиция, за да поддържат съюза. Така моето правителство или неговите най-влиятелни членове се чувстват свободни да правят каквото си искат. Какво са намислили според вас?

За Калуст отговорът беше очевиден.

- Да подновят гоненията на арменците.

- По-лошо.

- Нима?

Салим бей поклати глава, сякаш сам не вярваше на собствените си думи.

- Започнали са процес на турцизация в Анадола - заяви той. - Проблемът е, че там е Армения. Как да го решат? Като изтрият Армения от картата.