Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

- Стойте там, момичета! Грижете се за майка си!

На следващата сутрин Крикор бутна рушвет на един от пазачите на затвора, за да разбере къде се намира господин Киносян и как да го освободи. Турчинът взе парите и каза, че може да му помогне само със сведения. Отведените през нощта затворници щели да бъдат депортирани по пладне.

- Къде?

Мъжът сви рамене.

- Само Аллах знае това - отвърна зловещо той. - Аллах и Специалната организация, разбира се.

Когато съобщи новината, в дома на Киносян настъпи суматоха. Първата реакция на Мариян и Аршалуис бе отново да се разплачат, но младежът ги убеди да се съвземат, за да отидат на изхода на града, да пресрещнат конвоя и да дадат кураж на Агоп; може би щяха да успеят да му помогнат, като му дадат храна и дрехи.

Думите му ги успокоиха и поне им създадоха някаква работа. Аршалуис отиде в кухнята да готви, докато Мариян опече хляб в тонира, а Крикор и дядо Сисаг се заеха с дрехите, като сгънаха панталони и чисти ризи, които увиха във вързоп. Малко преди пладне семейството бързо излезе от къщи и застана на улицата, която водеше извън града.

Конвоят се появи около един следобед и гледката на затворниците ги ужаси. Вървяха по двама с оковани във вериги крака, като роби от отдавна отминали времена. Имаше възрастни мъже и юноши, богати и бедни, образовани и невежи; на всички тях бе отнето и най-малкото достойнство - бяха просто роби, които турците ескортираха с камшици по улиците на Кайсери.

Плачещи жени и старци арменци се бяха събрали по тротоарите, всеки от тях се надигаше на пръсти, за да зърне баща, съпруг, брат, син, дори внук. Жените изпищяваха от ужас, когато разпознаваха някого; във въздуха летяха имена, сбогувания, целувки, много сълзи. Когато някой се затичваше към кордона, биваше грубо отблъснат от приклада на турска пушка. Следваше последно кимване, изгубено в суматохата, и въздишка, която се превръщаше в сбогом навеки.

В средата на тази тъжна и окаяна колона от оковани мъже Мариян зърна онзи, когото търсеше.

- Татко? - извика тя, подскочи на тротоара и настойчиво замаха с ръце. - Татко!

Майка й и по-малките й сестри отчаяно се взряха в указаната посока.

- Агоп!

- Татко!

Аршалуис грабна кошницата с провизии и вързопа с дрехи и понечи да ги хвърли на съпруга си, но един камшик изплющя по гърба й и я спря. Турските войници категорично не разрешаваха контакт на роднините със затворниците и Киносян можеха само да наблюдават отдалеч накуцващия Агоп, чиито тъжни очи се взираха в любимите му хора, които се сбогуваха с него завинаги.

Върволицата изчезна зад градските порти и остави зад себе си хор от ридания. След това мъчително преживяване Аршалуис и дъщерите й не бяха на себе си, затова Крикор, с помощта на немощния дядо Сисаг, ги крепеше по мъчителния път към дома.

През следващите дни слуховете за убийството на изведените от Кайсери мъже се засилиха, но Аршалуис и Мариян отказваха да ги приемат; струваха им се прекалено нереални, за да повярват. Освен това за какво беше този театър? Ако турците искаха да ги убият, защо не го бяха направили още в затвора? Все пак мълвата жестоко ги измъчваше. Ами ако се окажеше истина?

Първите новини дойдоха от братовчедката Мергони. Три дни след тръгването на злочестия конвой тя се появи в дома на Киносян със сериозно изражение и чак след като поседна до тонира, обясни причината за посещението си.

- Никиас, гъркът от Алепо, който зарежда магазина ми - започна тя, - пристигна вчера и ми каза, че е видял множество трупове на мъже по бреговете на реката. Замълча и преглътна сухо, събирайки смелост да продължи. Сред телата имало и много арменски кръстове.

- Той... той видял ли е тялото на съпруга ми?

Братовчедката Мергони сведе поглед и едва-едва поклати глава.

- Не е разпознал Агоп... каза тя, - но не се е и опитвал. Просто забелязал труповете по брега. Вдигна поглед и се взря в домакинята. - Очевидно е какво става. Извеждат мъжете ни извън града, за да ги убият.

Аршалуис се разгневи.

- Как може да говориш така, братовчедке?

- Никиас е разговарял с някакъв кюрд, който живее в покрайнините и който е видял какво се е случило - разкри Мергони. - Разказал, че е видял как турците водели мъжете и ги карали да седнат на брега. Нареждали им да се помолят, след което ги нападали с коси, брадви и чукове. - Тя въздъхна и по бледото й лице се стекоха сълзи. - Трябва да приемем фактите, братовчедке. Ще избият всички ни.

КРАСИВИЯТ ТУРСКОСИН HISPANO-SUIZA ALFONSO XIII [16] Спортен автомобил, конструиран от Емилио де ла Куадра и Марк Биркит между 1904 и 1912г. Кръстен е на тогавашния крал на Испания Алфонсо XIII, голям почитател на автомобилите. — Б. пр. в целия си блясък мина през портала на грандхотела на Интерлакен. Портиерът внушителен мъж, който гордо носеше елегантен бял костюм със златни нишки, беше накичен с толкова медали, че приличаше на адмирал. Той почтително отвори вратата и от колата слезе слаб, елегантен мъж с добре оформена брада и османски дрехи.