Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

- Великолепно! - прошепна той. - Просто великолепно!

Споменът за онова, което го бе довело тук, бързо помрачи настроението му. Нима бе възможно Бог, създал подобно бляскаво чудо, да е същият, който бе виновен за войната, която разсипваше Европа и превръщаше турците в палачи на арменците, и дори бе въвлякъл и собствения му син в този ад?

Около един часа на обяд Калуст бе седнал в ресторанта на грандхотела, зареял поглед във възхитителния побелял силует на Юнгфрау сред туфи облаци. Планинските склонове сякаш бяха покрити с памук и върховете величествено се издигаха над алпийските ледници и зеленото подножие.

- Мосю? - заговори го сервитьорът с тефтер и молив в ръка.

- Какво желаете за обяд?

Калуст се сепна и насочи вниманието си към менюто. Реши, че трябва да опита някакъв местен специалитет.

- Защо не фондю?

Щом сервитьорът се отдалечи, погледът на арменеца попадна върху нисък рус мъж с вратовръзка на рогчета, който седеше на съседната маса. Познаваше го отнякъде, но не можеше да се сети откъде. Погледите им се срещнаха и Калуст разбра, че мъжът също го е разпознал. Запита се дали не е човек на Салим бей, но срещата им бе чак на следващия ден, а не му се струваше вероятно да е пратил разузнавачи. Освен това мъжът със сигурност бе европеец, което изключваше познатите му от Константинопол. След като се нахрани, той отиде на разходка за по-добро храносмилане. Слезе до езерото Тун и се възхити на пейзажа красив кратер, заобиколен от планини. Вечерта се върна в ресторанта и тогава мъжът е вратовръзката на рогчета преодоля стеснението си и се приближи до масата му.

- Може ли? - понита любезно той на френски. - Извинете, че се натрапвам, но вие сте мосю Калуст Саркисян, прав ли съм?

- Да, аз съм.

Непознатият се усмихна.

- Името ми е Жан-Марк Ерто представи се той. - Сенатор съм в Националната асамблея и оглавявам Комисията по външните работи към Сената. Може ли да седна при вас?

Калуст си спомни лицето му от вестниците, а французинът познаваше арменеца от работата му в парламента във връзка с енергетиката. По време на вечерята сенатор Ерто се оказа много разговорлив и изложи грандиозните си възгледи относно Франция, но Калуст бързо го прекъсна с жест, който ясно показваше, че не е съгласен с доводите му.

- Една страна не може да се нарече велика, ако не доминира в петролния бизнес - обясни той. - Доколкото знам, Франция е извън него, прав ли съм? В такъв случай не може да има такива претенции.

- Какво искате да кажете? Извън бизнеса ли? Та ние имаме Industrie Nationale de Raffinage [15] Национална рафинерийна промишленост (фр.). - Б. пр. ...

- Монополна асоциация на дребни търговци! - възкликна презрително Калуст. - Трупа огромни приходи от манипулиране на цените, без никаква стратегия, която да работи в полза на националния интерес! Знаете ли какво правят те? Купуват рафиниран петрол от американците и от „Роял Дъч Шел“, към който са добавени химически боклуци, за да си спестят митническите такси! След като пристигне във Франция, дребните търговци от Industrie Nationale de Raffinage отстраняват този боклук в своите рафинерии. На това ли му викате рафиниране? Направи гримаса. - Аз го наричам измама.

Сенаторът се изчерви.

- Ами... в крайна сметка...

- И сега, с избухването на войната - продължи все така нападателно арменецът, - как Франция си набавя нефт?

- Ами... трудно.

- Знаете ли защо? Защото няма никакво участие в експлоатацията на петролни кладенци. - Калуст вдигна пръст, за да подчертае думите си. - Никакво. Разбира се, във времена на криза, през каквито минаваме, страната става зависима от добрата воля на онези, които притежават петрола, като Съединените щати и Великобритания. Така ли Франция мисли да запази величието си? Като проси петрол от другите?

Жан-Марк Ерто не можеше да изглежда по-засрамен.

- Значи, казвате... смути се той. - Какво предлагате всъщност?

Въпросът хвана Калуст неподготвен. Какво предлага да направят французите? Арменецът помисли малко и разбра, че пред него се разкрива неочаквана и интересна възможност. Ами ако... Не беше планирал тази среща, но реши да извлече от нея възможно най-голяма полза. Изправи се на стола си и докато подреждаше мислите си, за момент погледна към Юнгфрау и отново се възхити на върховете, които се врязваха в гъстите облаци.

- Предлагам Франция да влезе в световния петролен бизнес - заяви той. - Нито повече, нито по-малко.

Френският сенатор изглеждаше изумен от идеята, която му разкриваха по такъв неочакван начин.