Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

- Сър! - извика го някой. - Почакай те минута, сър!

Спря на алеята, която се виеше в тревата, и се обърна да види кой е. Беше икономът.

- Случило ли се с нещо, Хъмфри?

Мъжът изглеждаше безупречно в светлия си шлифер и черно бомбе, елегантен като истински джентълмен. Ходеше величествено до момента, в който стъпи в локва и се опръска с кал до коляното.

- Обадиха се от службата ви, сър - обяви той невъзмутимо въпреки мръсния си панталон. - Има телеграма за вас.

- Телеграма ли? От кого?

- От Женева, сър. Сметнах, че е важно, затова дойдох да ви съобщя лично.

Калуст знаеше, че щом е от Женева, подателят може да е само Салим бей. В началото на войната телеграфните връзки между Лондон и Константинопол бяха прекъснати и винаги когато искаше да пише на турския си приятел, арменецът прибягваше до помощта на стар познат османец в швейцарския град. Точно така постъпи и когато му бе писал преди няколко седмици. Но защо османският министър на финансите му бе отговорил с телеграма, вместо с писмо? Дали имаше някакви новини? И какви бяха те?

Без да губи повече време, Калуст прекъсна разходката си и веднага се върна вкъщи. Повика шофьора и след няколко минути вече се возеше на своя делоне белвил ландолет на път към кабинета си на „Сейнт Хелънс Плейс“.

- Телеграмата? - бе първото, което изрече, когато влетя в службата, докато оглеждаше помещението, нетърпелив да научи новини за сина си. Къде е?

- В кабинета, сър отговори асистентът му Робърт Кук. - Оставих я на бюрото ви.

Влезе в кабинета си и веднага забеляза плика от Кралската поща точно чам, където Кук му бе казал. Хвърли цилиндъра на закачалката, хукна към бюрото, грабна плика с леко треперещи от вълнение ръце и го скъса в единия край.

ПОЛУЧИХ ПИСМО СТОП ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ СТОП

СРЕЩА В ГРАНД ХОТЕЛА В ИНТЕРЛАКЕН СТОП

СЛЕДВАЩИЯ 12-И, 14:00 Ч. СТОП САЛИМ БЕЙ

Интерлакен? И защо да се срещат в Интерлакен? Защо приятелят му не бе отговорил с обикновено писмо? Защо си бе направил този труд? Какво става?

Усети нечие присъствие на вратата на кабинета.

- Нещо важно ли е, сър?

Беше Робърт Кук, младият адвокат, когото бе наел с отварянето на кантората и който все още работеше за него. Началникът му се обърна към прозореца и погледът му се изгуби сред безбройните чадъри, които се движеха по мокрите тротоари.

- Синът ми... - промърмори Калуст. - Салим бей иска да се срещнем спешно в Интерлакен. Сигурно има новини.

- Ако ми позволите да попитам, сър... Добри или лоши?

Уместен въпрос, помисли си Калуст. Салим бей искаше да му каже нещо, но не се осмеляваше да го напише в писмо; навярно се страхуваше шпионите в Османските пощи да не прихванат кореспонденцията. Завъртя се на стола и устреми тъмния си взор в сините очи на асистента.

- Вероятно лоши.

Умълчан и сломен, той отново се обърна към прозореца.

ЗАДЪРЖАНЕТО НА АГОП ВНЕСЕ ИСТИНСКИ СМУТ В СЕМЕЙСТВОТО. След час обаче Аршалуис се съвзе, метна шал на раменете си и с решителна крачка се отправи към къщата на заможен съсед арменец, който членуваше в търговската асоциация и често общуваше с турските власти. Искаше да го помоли за помощ и чрез намесата му да освободят съпруга й час по-скоро, но се върна бързо още по-объркана.

- И той е арестуван - прошепна тя, опитвайки се да проумее значението на случващо то се. - Мили боже! Та той има приятели в правителството и въпреки това са го задържали! Щом и на него са му причинили това, кой ще помогне на Агоп? Кой ще помогне на нас?

Постоянно научаваха за хора от квартала, които също са били отведени от войниците. Всички бяха мъже и глави на семейства. Малко преди пладне съседите започнаха да се събират на улицата, за да потърсят начин да разрешат проблема, но всички бяха отчаяни и единственото, което успяха да сторят, бе да се утешават едни други.

Крикор не можеше да се справи със ситуацията, макар да бе убеден, че за подобен проблем решението бе очевидно.

- Защо не обжалвате в съда? - попита той, предлагайки най-разумната според него постъпка. - Не може някой просто да нахлува в домовете ви без съдебна заповед, да пребива и да арестува хората без най-малкото доказателство, че са извършили престъпление! Това е безчинство!

Жените бяха съсипани и не можеха да отговорят на въпроса му, не можеха дори да разсъждават; бяха свикнали мъжете им да се занимават с подобен род проблеми, затова дядо Сисаг взе думата.

- Тук не ти е Англия, младежо - каза той с все така трепереща ръка на бастуна. - Знаеш ли що за закон властва тук? Kurd der vourar.