Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

В следващия миг шахтата на пода се отвори, тялото пропадна и увисна, размахвайки крака в празното. Крикор наблюдаваше сцената като хипнотизиран; искаше да избяга, но не можеше да откъсне поглед от бесилото, сякаш тази зловеща дървена платформа бе огряна от цялата светлина на света. Тъй като въжето го задушаваше, очите на младежа се изцъклиха, лицето му стана червено, а после лилаво. Ритна още няколко пъти във въздуха, без да издаде и звук, докато накрая тялото му се отпусна неподвижно, с празни очи и лилав език, който се подаваше в ъгъла на устата му. Един турски войник се приближи до трупа, извади нож и разпра корема му от край до край. Вътрешностите му се изсипаха навън и с кух звук се разпиляха по земята в безформена кърваво-бяла маса.

Едва сега Крикор успя да отмести ужасения си поглед от бесилото. Изпусна карамфилите, коленете му се подкосиха, наведе се напред и неспособен да се сдържи, повърна.

Когато малко преди пладне се върна в дома на Киносян, Крикор завари тягостна обстановка. Домакините тихо разговаряха в салона с роднини, които бяха дошли да ги навестят, а Мариян плачеше. Изглежда, вече бе научила какво става. Карамфилите с кални от пръстта цветове, които любимият й поднесе, едва я накараха леко да се усмихне.

- Трябва да напуснем Кайсери възможно най-бързо - каза Агоп, когато гостът влезе в салона. Ще става все по-зле...

- Да си тръгнем? - запротестира дядо Сисаг с трепереща върху бастуна ръка. И къде ще отидем? Казаха ми, че в Сивас и Йозгат вече от седмица бесят хора и изглежда, че в Анадола нещата са дори още по-страшни!

- Проклета земя! - заговори един от братовчедите, който бе дошъл да ги посети. - Турците ни обвиняват, че се записваме в редиците на руската армия, за да се бием срещу османците, и искат да си отмъстят! Носят се слухове, че арменците от Ван вече са хванали оръжията, за да се защитават.

- Може би точно това трябва да направим - предложи домакинът. - Щом не можем да избягаме, поне да се защитаваме като арменците от Ван.

- Що за глупости, Агоп! - сряза го дядо Сисаг. - И как ще се защитаваме? Това само ще даде още една причина на турците да избесят всички ни.

- Арменците от Ван го правят...

- Ван е близо до руската граница - обясни старецът. - Ако нещо се обърка, което със сигурност ще се случи, те винаги могат да я преминат. Освен това руската войска също не е далеч. Но тук не е така. Ако турците ни погнат, няма къде да бягаме. Ето защо не трябва да им даваме и най-малък повод.

- А какво казват нашите водачи? Какво казват от Константинопол? Какви са нарежданията?

- Какви водачи? Какви заповеди? Всички са арестувани! Няма кой да ни поведе!

Замълчаха, докато осъзнаваха истинското значение на арестите на арменския елит в Константинопол. Кой щеше да ги защити сега? Кой щеше да ги представлява и да ги води?

- Чух - промърмори Агоп, - че някои сънародници крият оръжия и експлозиви.

- Къде? Тук, в Кайсери?

Домакинът посочи прозореца.

- По селата, източно от града.

- Точно това искат турците! - възкликна дядо Сисаг, когото всички слушаха внимателно, тъй като бе оцелявал в редица турски погроми срещу християните, и по-точно срещу арменците. - Ако научат, ще използват онези села като претекст, за да избият всички ни. Вдигна предупредително пръст. - Трябва много да внимаваме, чувате ли? Не трябва да им даваме и най-малък повод.

Затоплената от тонира покривка успокои Крикор и той се сгуши в нея, но сънят му внезапно бе прекъснат от ужасен шум, който идваше от портата. Не бе нормално почукване, а силни удари с юмрук по дървото.

- Какво става? - попита ядосано Агоп и стана да отвори. - Нямат ли възпитание тия хора? - процеди той, докато вървеше към вратата по пижама. - Къде се с чуло и видяло такова блъскане по никое време? Всички са се побъркали!

Тъй като домакинът бе станал, за да сложи край на ужасния шум, Крикор се обърна на другата страна и отново потъна в сън. Още бе тъмно и клепачите му натежаваха.

Някой нахлу с викове в салона, без да го е грижа дали хората спят, и Крикор отново се събуди. Заедно с останалите от семейството той се надигна стреснато, опитвайки се да разбере какво става.

Тогава видя войниците. Салонът бе пълен с мъже в униформа и с пушки в ръка, които крещяха заповеди на турски. Всички станаха, включително и Крикор, без да разбират какво се случва.

- Стойте намясто! - нареди им мъж със сабя на кръста, вероятно главнокомандващият. - Ще проверим къщата! Ако намерим оръжия тук, всички незабавно ще бъдете екзекутирани!