Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

Съпрузите се спогледаха в тъмното, питайки се как да постъпят. Дали да говорят, или да мълчат? Разбрал, че гостът им е чул достатъчно, Агоп въздъхна и се предаде.

- Слушай, нито дума на дъщерите ни, ясно? - помоли той.

- Това си остава между нас.

- Не се безпокойте.

- Дори на Мариян, чу ли?

При тези думи Крикор се поколеба; не обичаше да има тайни от любимата си. Все пак любопитството му надделя и накрая отстъпи.

- Добре - съгласи се той. - Какво става?

Домакините се спогледаха, сякаш се съветваха без думи дали е разумно да се доверят на госта си.

На този етап прецениха, че би било по-добре да разкажат за онова, което ги тревожи.

- Преди малко имахме гости... - заговори Агоп. - Не знам дали забеляза...

- Разбира се, братовчед ви.

- Да. Той има връзки в арменската църква. Оказва се, че този следобед в Кайсери с пристигнал някакъв духовник от Константинопол и е донесъл смущаващи новини. Изглежда, турците преследват арменци в столицата.

Настъпи тишина и Крикор се опита да осмисли информацията.

- Ами... сигурно си имат причини... предположи предпазливо той. Навярно са престъпници.

Домакинът решително поклати глава.

- Не, изключено! - възкликна убедително той. - Говорим за лекари, банкери, писатели, журналисти, депутати, адвокати, свещеници, учители, архитекти, музиканти, поети... каймака на арменското общество. Изглежда, че са задържали повече от двеста души от най-изтъкнатите ни личности.

- Какво?!

Агоп бавно кимна, сякаш самият той едва сега осъзнаваше смисъла на думите си.

- Осакатиха арменската общност, като затриха цвета й - заключи той. Преглътна сухо, червеникавите отблясъци от тонира огряваха половината от лицето му. - Само се питам защо.

- Защо, наистина?

Въпросът отекваше в мислите на арменските първенци на Кайсери през следващите дни, особено когато пристигаха нови вести за тревожните събития в Константинопол. В дома на Киносян цареше истински смут - възрастните си шептяха заговорнически настрана, за да не чуят децата.

- Какво става? - попита Мариян, заинтригувана от тези потайни разговори. - Защо всички се наговарят скришом? Преди малко влязох в кухнята и заварих родителите си да си шушукат нещо. Щом ме видяха, веднага заговориха за времето. Според теб нормално ли е?

Крикор се поколеба, чудейки се какво може да сподели. Смяташе, че момичето трябва да знае за случващото се, но от друга страна, бе длъжен да мълчи, за да спази обещанието си към семейството.

- Нищо - каза накрая той. - Говорят си техни неща, не се тревожи.

С течение на времето получаваха все повече новини от Константинопол. Ставаше все по-очевидно, че се случва нещо наистина страшно. Някой каза, че турците са арестували банкера Михран Агаджанян, според друг ставало въпрос за Дикран Алахверди - член на различни патриаршески съвети, а трети източник се кълнеше в живота на дъщерите си, че в ареста е именно Крикор Зохраб знаменитият писател и депутат в османския парламент. Той беше много важна личност и новината възмути всички.

- Ако се осмелят да докоснат Зохраб прошепна дядо Сисаг със смаяно изражение, никой няма да се спаси!

Сведенията за местонахождението на затворниците бяха противоречиви. Едни уверяваха, че са в централния затвор на Константинопол, но сетне друг заявяваше, че всички са били депортирани с влакове към различни краища на империята. Най-често се споменаваше Анкара. Колкото до това, което им бе спестено, версиите бяха най-различни. Някои твърдяха, че са задържани заради участие в заговор и ще бъдат съдени, докато според най-крайните мнения всички щели да бъдат екзекутирани по бързата процедура. Все пак тези слухове се сметнаха за преувеличени и повечето се обединиха около теорията, че арестите са превантивни, както подобава на военно време, затова не трябва да се тревожат прекалено.

- В крайна сметка - заключи Агоп, - когато войната в Европа свърши и Антантата, Господ да я закриля, победи, арменците ще бъдат свободни от турския ботуш. - Той вдигна чашата си с коняк. - И тогава, драги мои, ще живеем в свободна страна!

ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ КАЛУСТ УСЕЩАШЕ ЛЕКО СТЯГАНЕ В ГЪРДИТЕ. Не знаеше как да го назове, изпитваше само гняв, разочарование, безсилие и тревога разяждаща смес, която кипеше във вените му и го изгаряше отвътре.

Тези му настроения го правеха по-раздразнителен и капризен от обикновено и всяваха смут сред всички наоколо от домашните прислужници до най-уважаваните му съдружници. Както по време на онзи обяд в „Карлтън“, когато си изпусна нервите само защото сервитьорът се бе забавил минута.