Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

- Световният бизнес, значи... Но... как?

Арменецът забарабани с пръсти по масата като същински композитор на пиано, докато обмисляше отговора си.

- Има един начин - отвърна той. - Но ако успея да разреша този ваш проблем, искам Франция да бъде мой дългосрочен партньор в бизнеса. Как ви се струва?

Сенатор Ерто премигна.

- Не знам дали... дали съм в състояние да ви дам подобни гаранции.

- Ще ви кажа какво имам предвид - каза Калуст. - Ако одобрите плана ми, ще уредите всичко необходимо с правителството и колегите си от Националната асамблея, включително и с опозицията. Съгласен ли сте?

Събеседникът му обмисли въпроса за момент.

- Защо не!

Това бе зелената светлина, от която Калуст се нуждаеше. Съзнавайки, че пред него се разкрива голяма възможност, потри ръце и се взря в събеседника си.

- Притежавам пет процента от акциите на Турската петролна компания, която държи изключителните права за експлоатация на целия петрол, намиращ се на територията на Османската империя - разкри той. Останалите акционери са „Дойче банк“, „Роял Дъч Шел“ и „Англо-Персиян“. Обаче след началото на войната британското правителство конфискува акциите на „Дойче банк“, а „Англо-Персиян“ спря да плаща разходите на Турската петролна компания, която се държи, защото аз и „Роял Дъч Шел“ покриваме текущите разноски.

- Странно отбеляза французинът. Защо „Англо-Персиян“ ще бойкотира собствената си компания?

Арменецът придоби потайно изражение и заговори тихо.

- Зад всичко стои Първият лорд на Адмиралтейството Уинстън Чърчил - прошепна той. - Мисля, че британците правят всичко по силите си, за да връчат изключителните права за петрола в Османската империя на „Англо-Персиян“ след войната. - Възвърна нормалния тон на гласа си и заяви твърдо: - Обаче се лъжат! Нашите права са законни и когато му дойде времето, ще им дадем да разберат.

Сенаторът поклати глава, без да разбира нищо.

- Много интересно - отбеляза той, като очевидно си мислеше точно обратното. - И какво общо има Франция с това?

- Немското участие - отвърна Калуст с хитър блясък в очите. - Британците конфискуваха акциите на „Дойче банк“, нали? Какво ще стане с тях, ако и когато Антантата спечели войната? Не би ли било логично да попаднат в ръцете на друга страна победителка?

Когато схвана накъде бие събеседникът му, френският сенатор зяпна от изненада.

- Нима намеквате, че... акциите ще дойдат при французите?

Въпросът предизвика лукава усмивка у арменеца.

- Vollà!

ЗАРЪКАТА НА СЛУЖИТЕЛЯ В ЗАТВОРА БЕ СЪЩАТА като последните думи на офицера, задържал Агоп, затова на следващия ден дядо Сисаг отиде при кюрдските ловци на пазара в Кайсери и купи от тях една стара пушка за десет златни монети.

В ранния следобед, придружен от Крикор и Мариян, старецът се отправи към затвора, подготвил солиден рушвет. Тримата предадоха пушката на един офицер, който турският служител от приемната им бе посочил.

- Почакайте тук.

Останаха във фоайето, близо до изхода.

Час по-късно един опърпан силует закуцука към тях, леко поклащайки се в сумрака.

- Татко! - извика Мариян, която първа го разпозна. - Татенце!

Агоп стъпваше тежко, всяка крачка му причиняваше болка; явно не си бе прекарал никак добре в ареста. Изглеждаше изнемощял, лицето и тялото му бяха целите в синини, а краката му бяха увити в мръсни парцали. Като го видя в това състояние, Крикор, след като се разплати с мъжа в приемната, излезе навън и нае карета, която откара главата на семейство Киносян право в дома му. Агоп бе посрещнат със сълзи, усмивки, тревога и безкрайните грижи на Аршалуис, която веднага сложи вода на огъня; когато завря, тя добави студена вода и напълни желязната вана, в която се пъхна съпругът й. Най-деликатният момент от възстановяването бе, когато трябваше да свали мръсните парцали, увити около стъпалата му. Агоп виеше от болка, отдолу краката му бяха целите в кръв и рани до живо месо.

- Какъв ужас! - извика жена му, разтърсена от гледката. - Какво са ти сторили, за бога!

- Забиха пирони в ноктите ми - отвърна съпругът с трепереща брадичка и сълзи в очите, на път да изпадне в емоционален шок. - Това причиниха и на другите. Искаха да знаят къде крием оръжията.

Извикаха дядо Сисаг да прегледа раните. Без да каже и думичка, той излезе от къщи и се отправи към пазара. След час се върна с една коза, която заколи на двора. Одра я и наряза още мократа от кръвта кожа на ивици. Занесе ги в стаята, където лежеше зет му, и ги наложи върху раните една по една, като марли.