Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Синия извърна глава. Лицето му остана непроницаемо.

— Мисля, че те разбирам — рече той.

— Динамиката на отношенията е различна, както сам се изрази — добави Роби.

— Проблемът е там, че ако наистина сме престанали да си вярваме, противникът вече е спечелил.

— Това би било валидно само ако сме сигурни кой е противникът.

— Джесика Рийл? — погледна го Синия.

— Какво за нея?

— На чия страна е тя?

— Ще ти отговоря по същия начин, по който отговорих на Гюс Уиткъм. Аз съм убеден, че Джесика Рийл спаси собствения ми задник и живота на Дикарло.

— Очаквах да го кажеш — рече Синия.

По лицето на Роби пролича, че е изненадан от тези думи.

— Защо?

— Защото си мисля, че Джесика Рийл може да се окаже на наша страна.

— И въпреки това е убила двама от нашите.

— Следвай логиката на нещата, Роби.

— Искаш да кажеш, че Джейкъбс и Гелдър не са били на наша страна?

Рийл действително ги беше нарекла предатели, но въпреки това Роби остана изненадан, че Синия допуска подобна възможност. Защото той винаги се бе съобразявал с мнението на висшестоящите.

— Точно така — кимна Синия. — Но само ако Рийл действително е на наша страна.

— А ти твърдиш, че това е истината, така ли?

— Не, само казвам, че е възможно.

— Следователно бившият номер две е бил предател?

— Възможно е. Но понятието „предател“ има различни дефиниции. Зависи от целите.

— Кой друг мисли като теб?

— Не съм разговарял с никой друг на тази тема. Ако не беше предложил да напуснем кабинета ми, аз щях да намеря начин. По принцип много трудно правя подобни изявления, Роби. Надявам се, че го знаеш. Вероятно тук не става въпрос за самотен изменник, полакомил се за пари като Олдрич Еймс или Робърт Хансън. По-скоро е нещо систематично, а мотивацията не са просто парите.

— Но за кого работят, ако наистина са предатели? И какво вършат? Как ги е разкрила Рийл?

— Хубави въпроси, но за съжаление, аз нямам отговорите.

— А намесата на МВС?

— Може би са прибрали Дикарло за всеки случай, подозирайки възникването на още проблеми.

— Еван Тъкър?

— В момента трябва да е доста обезпокоен. Ти каза ли му за Рийл и Дикарло?

Роби кимна.

Синия отпи голяма глътка кафе.

— Значи е по-разтревожен, отколкото си мислех — каза той.

— Чу ли за Рой Уест?

— По всяка вероятност е напуснал заради някаква параноя — каза Синия.

— Той е бил анализатор. Какво точно анализираше?

— Защо питаш? Нима намекваш, че има нещо общо с…

— В момента не мога да коментирам.

— Той не се занимаваше с нищо особено. Просто беше склонен да пише глупави сценарии. Това е най-вероятната причина за освобождаването му. Не виждам как би могъл да е замесен.

Роби понечи да му обясни как точно, но се въздържа.

— Тъкър настоя да продължа да издирвам Рийл.

— А ти какво му отговори?

— Отказах.

— Никой не би те обвинил в липса на смелост, Роби.

— Въпросът е какво да правя сега.

— Никога не си чувал това, което ще ти кажа — изгледа го предупредително Синия.

— Добре.

— Ако аз бях на мястото на Уил Роби, щях да се замисля да изчезна и да действам на своя глава.

— В какъв смисъл?

— Открий Джесика Рийл. Успееш ли, вероятно ще получиш отговор на всичките си въпроси.

Бях я открил, помисли си Роби. Но я пуснах да си върви.

Синия допи кафето си и се изправи.

— А после можеш да направиш и още нещо, Роби.

— Какво? — вдигна глава той.

— Нима не е очевидно? Да й благодариш, защото ти е спасила живота.

— Много късно ми го казваш — промърмори Роби, след като Синия се отдалечи. — Вече й се реванширах.

Седеше на масата за прегледи гол до кръста и със смъкнат панталон, а доктор Минън преглеждаше изгарянията му.

— По-добре сте, но все пак е хубаво, че дойдохте — констатира тя. — Има малко изтичане на лимфна течност и лека инфекция. Ще почистя раните и ще направя няколко шева за стабилизиране на засегнатите зони просто за да сме сигурни, че няма да имаме други проблеми. Освен това ще ви направя още една инжекция и ще ви дам допълнителни медикаменти.

— Добре.

Лекарката отстрани мъртвата кожа и заши местата с отворени рани. След като приключи с тези манипулации, тя взе една спринцовка, почисти със спирт лявата му ръка, заби иглата, а след това сложи малка лепенка върху мястото на убождането.

— Значи все пак се върнахте тук цял, а?

— О, да.

— Радвам се.

— Защо?

— Защото загубихме достатъчно свестни хора. Можете да се облечете.